Poesía de autores contemporáneos
Легенда за Белоградчишките скали - ІІ част 🇧🇬
калугера чул, сам избрал манастир,
где щерка да прати, далеч от света,
с молба да опази до края честта
от завист човешка, от помисли зли, ...
Чуй петела! 🇧🇬
всичко друго е мъгла и вятър.
Спрат ли своя бяг стрелките,
угасва рампата - сбогом театър...
От пусто в празно и мираж, ...
Последният пламък 🇧🇬
От началото на погледа
до края на хоризонта.
В последния пламък на клечка кибрит
огнище ти построих. ...
"Слънце" 🇧🇬
Къде си ти, жено няма те сега?
Без мен не можеш ми каза,
а хората не могат без топлина!
А сякаш топлех ти сърцето,твоята душа, ...
Само в спомен с обувчици лачени 🇧🇬
Всяка есен красиво умира.
Свечерени пространства и страници,
във които не ми се прибира.
Сякаш хванато в мрежа мълчание, ...
Диалектика на времето 🇧🇬
1.
Спотайват се и обич, и омраза,
завесата е вдигната със стон.
Свободните столове, както язви, ...
Лилава песничка 🇧🇬
лилá -ла -ла
зън-звън
зън-звън
в росна трева ...
Спри се, славею... 🇧🇬
славеева, отново към мига,
на радостта сред сочно – дива есен,
преобразила в страст една тъга.
И щом ме връщаш насред тая лудост, ...
Чупка 🇧🇬
(Условно казано държи тояга.
С тоягата са възпитавали света.)
Не иска да се бие. Виж го – бяга!
Придърпва нишката към мен ...
Моите стихове 🇧🇬
Късчета от моята душа,
откъснати старателно и нежно,
пръснати из времето без ред,
безсмислени, несвързани, но стройни, ...
Листопади 🇧🇬
без тиради или свади
в нашата градина от липи
и ужасно се разпали.
С топла гръд и меки стъпки ...
Легенда за Белоградчишките скали- І част 🇧🇬
два манастира... опрели снага
в небето над бели белоградчишки скали,
пазели спомен за любов, що боли.
Живяла е Вита, красива мома, ...
Някъде ТАМ 🇧🇬
Защото тук е хладно и вали,
а аз съм вече много дълго бременна
с любов, която почва да боли.
И рожбата, която ще напиша, ...
Есенни багри 🇧🇬
Вятър завъртя листата в шеметна езда.
Сякаш облаче игриво вихрено лети,
цял ден без умора листопад върти.
Колко цветове красиви прави есента ...
Щипки 🇧🇬
скрити сме в скалпа
на бурята
натоварваме паметта си
с вълнения ...
Дъждът на реалността 🇧🇬
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден – ...
Есента писма ми пише 🇧🇬
Влиза през комина.
Да ми каже иска,
че октомври
вече щял да си замине. ...
Букет от есенни цветя 🇧🇬
~ детско ~
Кой тази сутрин чука по стъклата?
Кой дворчето с килимче е застлал?
От где се е довлякла и мъглата? ...
Храм за бедни и самотници 🇧🇬
защото те ме карат да мечтая.
Да имах скътани парици, щях
да си наема под небето стая.
В таванче малко, скрито от света – ...
Есенни конфети 🇧🇬
чука, чука, чука…
После свирна той с листото:
- Хайде, всички – тука!
Есента е долетяла ...