Poesía de autores contemporáneos
На хвърчилото на спомена! 🇧🇬
донесен в самотната нощ
от хвърчилото на спомена!
Просто дръж връвчицата тънка
на която душата ми лека ...
Лондорещ 🇧🇬
сякаш съм във Букурещ.
Кал от де за тия грънци?
Бога, как да разбереш.
Викат, карат се, ругаят. ...
Намирам... 🇧🇬
вчера, днеска или пък утре
няма нищо друго като нея
щом откриеш я - раждаш се...
Помня все още първият път, ...
Дом 🇧🇬
като прашинка летяща в безкрая
носи върху си милиарди съдби
ще оцелее ли, всъщност не зная.
За нас необятна, а толкоз нищожна ...
Колибри 🇧🇬
нектар от обич в цветове сънливи...
И шепне с нежните крилца в ухото
на времето със чувствата свидливи.
Секунда от любов - за него вечност - ...
Пролет е 🇧🇬
Виж светлината как е плувнала,
и грее, всичко как се смее.
Птичките как пеят,
весело се реят из синия простор. ...
Отново 🇧🇬
Ти днес отново не дойде!
Сълзѝте ми разсърдиха луната.
Тъгата си попитах: "Накъде
да тръгна?" Да забравя самотата... ...
Безупречен план 🇧🇬
и вкъщи се прибирал късно,
жената чакала го -- на гюме,
с точилка и с ръка на кръста...
-- Каква жена бе, ми Цербер същи! ...
Тъжна изповед 🇧🇬
по същия трънлив и кален път на който бях преди.
Последно сбогом и довиждане от теб не взех,
каквото беше – помниш, затова не ме съди.
Със себе си не взех ни куфар, ни багаж, ...
Едностранна обич 🇧🇬
Любов! Защо ме мамиш?
Копнежът ми по теб боли ме
и тази обич едностранна
сълзи ми носи – ...
Бяла тишина 🇧🇬
когато стихва дишането ти до мен.
Парченце лято сякаш се е сгушило
красиво, между теб и мен ...
А синьото небе притихнало във скута ни, ...
Снежно 🇧🇬
отчаяно в мен вали. Тъжно ми е.
Не успя да заличиш нищичко след теб.
И след теб е всичко прах, боли.
Снежинка в пустинно тиха нощ - празна, ...
Нещастие и щастие 🇧🇬
Болка стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив, капак в небето.
Дъжд със форма на сълза. ...
Свързани 🇧🇬
с телефона
във ръка
е най-вълнуващото
чувство, ...