Poesía de autores contemporáneos
254.5K resultados
Рондел 🇧🇬
Душата ми видя те и избра
до теб да е в горчивина и сладост.
Дарявам те с криле от цветна радост,
днес сочен плод за теб ще набера.
Притискам тайно пламнали бедра... ...
до теб да е в горчивина и сладост.
Дарявам те с криле от цветна радост,
днес сочен плод за теб ще набера.
Притискам тайно пламнали бедра... ...
1.8K
2
7
От тишина се оглушава 🇧🇬
От снежнобялото
на болничната стая,
пак тишината се усилва.
Премазва тялото,
а болката не стихва. ...
на болничната стая,
пак тишината се усилва.
Премазва тялото,
а болката не стихва. ...
1.6K
3
12
Да не знаем 🇧🇬
Спомням си - онази късна нощ,
в която гледахме морето отвисоко.
Бе студено, като острие на нож
- медузите заравяха се по-дълбоко.
Дори вълните се опитваха да спят, ...
в която гледахме морето отвисоко.
Бе студено, като острие на нож
- медузите заравяха се по-дълбоко.
Дори вълните се опитваха да спят, ...
812
1
1
Приказка 🇧🇬
В едно градче планинско и красиво
мъжете си живеели щастливо.
След работа във кръчмата отиват
ту пеят, ту се карат, ту се сбият,
но накрая - като най-добри другари - ...
мъжете си живеели щастливо.
След работа във кръчмата отиват
ту пеят, ту се карат, ту се сбият,
но накрая - като най-добри другари - ...
961
2
1
До (Не)Доверие 🇧🇬
Забравям теб, къде ли не,
а после… Чудя се, къде си?
Ни звук, ни стон. Не отговаряш.
Очакваш ме. Да те намеря.
Отдавна този пъстър свят, ...
а после… Чудя се, къде си?
Ни звук, ни стон. Не отговаряш.
Очакваш ме. Да те намеря.
Отдавна този пъстър свят, ...
732
6
9
Неизбежност 🇧🇬
НЕИЗБЕЖНОСТ
На мене четвърт век не ми достига
стотачката си аз да навъртя.
Живота още тайно ми намига.
С отворени очи съм към света ...
На мене четвърт век не ми достига
стотачката си аз да навъртя.
Живота още тайно ми намига.
С отворени очи съм към света ...
466
Невинност и лъчи... 🇧🇬
Невинност и лъчи,
искри и лед...
Дошъл е март. Пристъпва пролетта,
усмихната като зарадвано дете.
Копнежът на стаените дървета ...
искри и лед...
Дошъл е март. Пристъпва пролетта,
усмихната като зарадвано дете.
Копнежът на стаените дървета ...
1.1K
2
Съмнение 🇧🇬
Дълбоко се съмнявам в любовта
негаснеща, запазваща се вечно,
устойчива като годишни времена,
поднесено блюдо горещо.
Съмнявам се във искрените чувства, ...
негаснеща, запазваща се вечно,
устойчива като годишни времена,
поднесено блюдо горещо.
Съмнявам се във искрените чувства, ...
621
1
4
Възраждане 🇧🇬
Събужда се от сън, със поглед примижал
и слънчева милувка го посреща.
Усмихва се насреща, спомен оцелял.
За топъл ден, живота пак се ражда.
А утре пак привидно ще притихне, ...
и слънчева милувка го посреща.
Усмихва се насреща, спомен оцелял.
За топъл ден, живота пак се ражда.
А утре пак привидно ще притихне, ...
1.7K
Прокоба 🇧🇬
ПРОКОБА
Ах, как желая
да се впиша,
с думи прости
в „Литературния небосвод”. ...
Ах, как желая
да се впиша,
с думи прости
в „Литературния небосвод”. ...
920
1
Дъжд 🇧🇬
Този дъжд не плаче,
а почти се смее
над тъгата наша
по отминалото лято.
Тихичко почукват ...
а почти се смее
над тъгата наша
по отминалото лято.
Тихичко почукват ...
1.3K
2
3
В едно с човешките сезони 🇧🇬
През март, дърво посях за да расте
в едно с човешките сезони
мечтата ми за дом и за дете,
и люлка, скрита, в неговите клони.
Април събуди първия филиз. ...
в едно с човешките сезони
мечтата ми за дом и за дете,
и люлка, скрита, в неговите клони.
Април събуди първия филиз. ...
716
8
18
С вечността 🇧🇬
Ти си моят свят!
На изгрев слънце
тихо влизаш
притихваш
с полъхът си ме обгръщаш ...
На изгрев слънце
тихо влизаш
притихваш
с полъхът си ме обгръщаш ...
1.3K
1
Жената, която целуваше котките 🇧🇬
Квартал – заприличал отдавна на гето –
опоскано и изтърбушено,
бе скътал в най-кривия край под небето
самотна къщурка олющена.
Стопанката – стара, без никакви близки, ...
опоскано и изтърбушено,
бе скътал в най-кривия край под небето
самотна къщурка олющена.
Стопанката – стара, без никакви близки, ...
740
7
17
