"Нали знаете -
ако се обичате, трябва да се ожените." -
това го казват всички разведени,
аз още не мога да дойда на себе си,
замервам птиците с фасове, ...
Видях ви – пъстроцветни теменуги,
разпръснати сред парещата шир.
С неземни цветове и даже с други –
по-ярки от седеф и от сапфир.
От лятото откраднахте дъгата, ...
Късно е вече, не идвай при мен,
върви по своя път и не ме търси,
Огънят, който горя, сега тлее студен.
Името, номера, всичко за мен забрави.
Знам че пак е дошъл момента да жънеш, ...
Много ли са, малко ли... не зная.
Но са мои. Нося си ги с чест.
И сама пред тях ще си призная,
обичам всички. Те за мен са тест.
Подариха ми щастливо детство, ...
Днес ще ви разкажа за една жена,
с която съдбата ни събра.
Познавах я отдавна... много мила,
но не подозирах, колко много сила
се крие в нейната душа. ...
В бурите житейски не оставах сама,
дори и гласът ти да беше далеч от мен.
Във всичко бяхме винаги двама,
дори и ти да не посрещаше новия ден.
Мисля си за теб погледна ли небето. ...
Да обичам мога, ала право нямам,
да ти липсвам трябва с любовта си няма!
Тя е истинска, не е измама,
тя е невъзможна, тя е моя жива рана...
тя е забранена, стъклено-прозрачна, ала празна кана! ...
Добра съм днес, душата ми е хляб,
в сърцето слънчев лъч кръжи.
Самоконтролът ми привидно слаб...
Не вярвам в благородните лъжи.
Подмамват бели, ангелски крила. ...
Две сърца слети блестят.
Две ръце докоснати искрят.
Две очи изгарящи от любовна мощ,
учудена луната ме гледа всяка нощ.
Не искам тълпа от хора, не искам. ...
Пусни ме до постелята да седна,
студено и самотно е отвън,
дори нощта за нас да е последна –
аз няма да смущавам твоя сън!
Ще тръгна с леки стъпки в ранината, ...
Искри червени в пъстри интервали,
обгърнати от нежна топлина,
и две сърца в любовни идеали,
рисуваха началото на любовта.
Така започва чистото начало, ...
Във твоя сън ще вляза тихомълком,
без да потрепнеш, без да ме усетиш
и жадно ще започна да изпълвам
със топла обич общите ни клетви.
Във него аз дъга ще нарисувам, ...
"Който има уста – говори..."
Как, как да търся Истината ази...
като не срещам нито един грешник?!
Всеки е безусловно прав, безгрешен –
сам за себе си ангел и жертвен агнец! ...
Има няколко неща – тях не меря никога:
грижа, дума премълчана и ласка топла.
Да добавя – безсъние, тревога и болка.
В тъма душата моя е летяща светулка.
Прелитам над пустини все към себе си. ...
Някога живях ли – аз сама не знам?
Любов – що е туй убиващо ме нещо?
Вече не искам никога да знам –
щом боли сърцето ми от болка злостна!
В очите ми – дъждовна есен, ...
Нощ е, поглеждам пред себе си
и очите ми виждат тъмнина,
ухае така приятно на разцъфнали цветя,
усещам топлия ветрец
който разпилява дългите ми коси. ...
С аромат на кафе, карамел и бисквити,
изгревът ме зове и усмихва очите.
Подарява ми смисъл, с панделки от надежда
и целува ме бавно, покоряващо нежно.
И притихвам смирена, с цветове се "обличам", ...
В кутийките с любимите бижута –
цветни камъчета и лъщящи стъкълца,
под ризите с избродирани цветенца
и дънките с раздран дизайн,
си крия мънички, невидими пролуки, ...
Уморено ми е ...
От безсмислени саможертви, от щастие
полуфабрикат, от показно непокорство.
От житейски ръководства, от плоска
духовност, от подменен катарзис. ...
Защо?
Защо е толкова трудно да живеем задружно?
С Любов в свободата, както ангелът в небето.
Защо е нужно омраза да таим, опитвайки се един другиго да променим...
С предателство редовно постигаме целта си, ...