Poesía de autores contemporáneos
*** 🇧🇬
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.
Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки. ...
Как е хубаво да си самотен... 🇧🇬
че самотният човек е непобедим,
че той има най голям потенциал,
с успех да се обсипе цял .
- Но на човек за да успее му трябва мотив, ...
Есен 🇧🇬
със чадърче стъпи на дъгата,
вятър диво махна със крила,
птица пийна жадно от росата!
Септември с риза на цветя ...
Навярно аз в ада ще скитам 🇧🇬
преминал през Страшния съд...
ще чувствам как пламъкът вечен...
превръща в прах моята плът...
и колкото пъти изгаря... ...
За (него) 🇧🇬
Мрачен като небето, но в дълбоките ти очи се вижда болка .
Иска ми се да ти подам ръка и тя да се прехвърли на мен.
Не искам да те боли. Не съм такъв човек.
Бих помогнала на много хора,ако можех. ...
Хайку (15) 🇧🇬
врани пируват на пътя
след стопения сняг
Крехка вяра 🇧🇬
Размазана до слюда светлината.
Когато страх по вените пълзи,
на водно конче вози се душата.
И слънцето под ъгъл замижа. ...
The Return 🇬🇧
ruled out of helpless, broken dreams
There is no hope, no love and no tomorrow,
no light can reach the land i call my home,
and memories so lost, so narrow ...
Ниагара 🇧🇬
и всеки миг, и ден във нищото изгарят.
Човек се ражда просто за да полети:
животът е – да паднеш в Ниагара.
Коват крилете ни със думи от бодли. ...
Копнеж 🇧🇬
дъхът ми секва.
Дали ти причината си за мойта промяна,
истината навярно никога няма да узная.
С медния си глас ...
Страхът 🇧🇬
е впримчено в душата на човека
и дните ни минават пусто,
и всичко е така от памтивека!
И този страх е поголовен, ...
Прекалено скъпо 🇧🇬
лета през пръстите изтичат.
Която и да съчиня
на теб не заприлича.
Душа продадох без пари ...
Симбиоза* 🇧🇬
иска да го навлече като дреха,
но всеки път щом дрехата се скъса,
той чувства дълбока покруса.
Следва едно отчаяние, ...
Пробуждане 🇧🇬
Всеки еднакво живота си кара.
По течението плува, разбираемо действа –
училище, работа, другари, семейство…
„Матрица“, ще кажеш. Моите почитания, ...
На дреновския път (Цикъл от картини) 🇧🇬
Виж, небето ни изпрати
нов ден с милите лъчи:
сълзи, радости, обрати
и във всяко нещо- ти. ...
Две думи... Обичам те! 🇧🇬
Безнадеждност е тя,
щом душата се моли,
щом протяга ръка
за две думи, събрали ...
Есенна рисунка 🇧🇬
трепери то над земно ширине.
А вятърът припява, като скитник
до сутринта на ранно матине.
Разпръсва ядно рижавите лѝсти ...
Обичай ме 🇧🇬
преди денят да е утихнал мъртъв
и ангелският хор да е замлъкнал.
Завържи мигът за облак скитащ
що призори ще разоре небето. ...
*** 🇧🇬
с тази перленобяла роба от обич?
Чакаше! Дълго те чакаше в нощите сини,
сякаш целият свят бе събран във очите ти.
Тя бе слънчево цвете оцеляло в нощта ти – ...