Човек от двадесет и първи век,
със своята мисия стигнал далек.
От изчезване да спаси спасителки,
на златото на природата – носителки.
Родът му се прославил с пчеларство: ...
В безимения полюс на сърцето
отдавна няма място за въпроси.
А въздухът насилствено отнет е,
издъхва на проплакващи откоси.
Излюпена, невинността е пате ...
България, страна на любов и доброта,
тя никога в сърцата ни не би причинила самота.
Ние горди по пътя ще вървим
и на трети март героите ще обичаме и ценим.
Ще си спомним за делото им върховно ...
Нямам време. Просто нямам. Искам 100 неща да свърша веднага, но ми се иска и почивка. Искам аз да гледам капещия дъжд или пък да съм излеганта в топлата ръж. Крясък. От хиляди задължения и липса на прозрения. Какъв е този ден сега, искам да приключи веднага! Искам си леглото много, да го гушна и гот ...
Не опитвай в мен да се влюбиш,
аз съм птица, родена в студа!
Не се влюбвай, ще се изгубиш,
моят път е осеян с тъга!
С мен не тръгвай, аз съм бездомна, ...
Ти мислиш, че аз съм пред тебе...
но бъркаш ти... бъркаш... грешиш...
не виждаш ти мен, ами двойник...
(изкусно създаден от мен)...
Недей да ме търсиш и гониш... ...
– Поете, стих ми даде,
но ще ми дадеш ли своето сърце?!
Че моето без него силно страда,
а с любовта ти леко би било, като перце.
– Знай, красавице, сърцето на поета ...
Платих със последните няколко гроша,
а пазех ги уж за лодкаря,
съдбата злорадо усмихната, лоша,
в Сатурнова дупка ме вкара.
В душата опушена тлее огнище, ...
КОГАТО ПЪТИЩАТА МЛЪКНАТ
Забравен, пътят сам-самин говори,
че някога е стигал до небето,
че спирал е в дома на чужди хора
и че животът всъщност е пътека. ...
И днеска осъмнах. Вънка е светло.
Рано е. Слънцето не е напекло.
А трябва! На двора има сняг!
Щъркели има! Пролет е все пак!
Ровичкам в себе си и търся мотив, ...
Да си добър не е предимство,
а честен ли си вече си глупак.
Лъжа и алчност са в единство,
развели над главите ни байрак.
Да си учтив е смешен навик, ...
Най-страшното не е пред очите
Скрива се във тебе с тишината
Ден след ден във плитка се оплита
За да изплува за последно до брега ти
Когато ни най-малко не очакваш ...
Светът е черно-бял. Студен. На точки.
И няма много време за мечти.
Обръщам се към себе си. Нарочно.
Рисувам дъжд, светулки и сълзи.
В небето има моя светлина, ...
Летят годините през улея на времето
и ти във него се вживяваш!
Помъкнал тежкото си бреме,
сам своя образ пресъздаваш!
Човек очакваш на брега пустинен, ...
Този Дейвид (Рокфелер ли беше?)
сменял не жените, а сърцата си.
Искал много да достигне двеста,
но прехвърлил само сто. И нещо си.
Вижте, за милярдите не споря – ...
Живеем в паралелни вселени.
Боиш се ти от мен, аз от тебе – не,
но и двамата отдавна знаем –
не търсим другият да падне на колене.
Един от нас твърди, че вярва в бог ...
Отново всичко искаш ти да знаеш –
какво, защо, къде, кога и как?
И никога не ще го осъзнаеш,
с остатъци се храниш – лешояд.
Човешката тъга е твойта радост ...