Добро утро, Живот, ето ме тук,
същият съм си, не съм станал друг.
Събудих се, усмихнах му се на деня,
лъчите слънчеви огряха ме така,
че стоплиха ме, стоплиха и моята душа! ...
Когато стана крехък и безсилен -
претръпнал и доволно взел и дал,
в ръцете ми ще имам малко сила,
ще смъкна от пианото... воала.
Ще седна пред семейните клавиши, ...
Не мога да обичам с половин сърце.
Ти знаеш ли какво е да опитваш
да милваш някого с отрязани ръце
и без криле да пробваш да политнеш?
Ти знаеш ли какво е да заспиваш ...
Ден след ден през мен минават –
стотици дни далече съм от тебе,
времето – това фатално разстояние,
подминава спомените като гари.
А понякога така ми се пътува ...
Ако днес ми се подкосяват краката,
ако днес кътчетата ми така трептят,
и душата ми композира сега живот,
то не е от страх, а неизбежно чувство...
И от сега осезава се целият този ураган, ...
За да видя прекрасния изгрев,
трябва да мина през тъмна гора...
Как да бъда добър и по-искрен?
Сенки и шепа светулки държа!
Зад гърба ми е страшното блато... ...
Пролетният вятър нежно ме гали,
природата чудна възражда се навън
и за красота са две очи мечтали -
за теб, що дари ми тъй жадуван сън.
В море от проблеми пристан си ти, ...
посвещавам на Г.
Когато сърцето сковано след дълга раздяла
посреща приятели първи на пир,
когато танцуват телата им с пулса метален
и после, когато те свеждат пияни глави – ...
Отново утрото е лумнало до алено
и изкривява призмата на времето.
А аз ... незряща още от тъгата си,
сама съм в ъгъла на болката.
И си припомням въгленчета спомени, ...
Пробита ли е лодката - не знам.
Животът по вълните се клатушка.
Не мога нищо повече да дам.
Илюзиите ронят дъх отлющен.
Всемирът - този властен командир - ...
Пресякъл линията на живота,
върху дланта на бъдещето проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...
Катеря черни мачти на илюзии. ...
Жабите надуват бузи – тишината се дере,
и мъглата се тътрузи над ръждивото дере.
Бълва бялата си пара дракон с призрачни крила.
Златна есенна кошара сто козици разпиля.
Ветровете на талази бръчкат сивия атлаз. ...
Аз идвам тихичко на пръсти в твоя сън,
рисувам ти окръжности и бури,
а после се превръщам в светъл звън,
загърбила страдания и хули.
Увличам те във моя страстен танц, ...
Изгрей с мечтите и пак танцувай,
попътният вятър извоювай.
Изгрей и смело крачи,
когато сълзите се стичат, плачи.
Вдъхвай светлина, която да огрява, ...
Живот втори нямам за пропиляване,
едничък ми стига, с емоции изплискан,
не мрачна измислица, пасивно чакане,
а жизнерадостен изблик поискан.
Нямам време за престой в тишината, ...