Не искам да те помня – нито погледът бездомен,
със който жадното сърце поиш ми.
Не искам да си спомням - но дробовете помнят
как с истини ги удряше, да дишат.
Как в шепи приютяваше ми мислите прогонени ...
Парчета от сърце. Късове, разрязани
Със хирургическо умение.
Изложени на показ и за назидание,
Без панделки и без цена, за забавление...
Отделно се предлага и комплект: ...
Посветено на моята колежка Десислава, която обича да отглежда и хапва зеленчуци.
Написано съвместно с Радослава Димитрова.
Зелената чушка в боба се мушка
и прави стихия във всяка яхния.
Добрата готвачка я кълца и мачка. ...
Незнайно как, във минало далечно,
под сенчестите клони на дъжда,
една усмивка, влюбено понечи
да бъде с хората божествено добра.
И тръгна със вързоп от скрити мъки ...
НА КАНАПЕТО
Думата в края на деня пак има умората
и с гласа и говори всяка клетка на тялото.
Свечерява се навън, а също и в душата,
докоснала отлитащия полъх на лятото. ...
Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...
Понесе ме метрото под земята
като прашинка в дългата си пазва.
Свистяха колелата в тъмнината
сякаш страшна приказка разказват.
Нагъчкани като в консерва риба, ...
Изплаках вече всичките сълзи,
които Господ с името ти кръсти.
Сега като отровна змия пълзи
край мене спомен за любими пръсти.
И впива зъби в крехкия остатък ...
Любов, не вярвам в гръмкото ти име,
затворен в сивия несвършващ ден,
и в лабиринта на нощта родила ме
през дефлорирания си от лъч химен.
Поредният възторг ще отзвучава бързо. - ...
"Чужди самолети да ни защитават,
средства ще трябва да спестим."*
На чужди сили те се подчиняват,
и докато ние си мълчим и спим,
кабинетът ще има "хрумка" нова ...
Опитах да те следвам. Не успях.
Привличат ме пътеките трънливи,
а в твоя път не никнат нито грях,
ни стръкчета от истини горчиви.
Не мога - бих убила онова, ...
Спретнат днес комшията Радой
Кравичката води си на водопой
Ще намери ли в горичката покой
Черни мисли мъчат го, безброй.
Съпругът ми е много угризен ...
Кръстих на теб само сушата...
Когато ме видиш, ще ме познаеш -
вървя и протягам нагоре уста
да пия небето на капки замаяни
топят малко жажда и после топят се. ...
Спи градът, забулен във мъгла
и бди над него пееща нощта.
А вятърът, от тук случайно минал
на будните нашепва своя стих.
Разказва за далечните морета, ...
Със теб сме различни – ти обичаш морето,
а аз сред гората се чувствам добре.
Ти можеш да пееш и рисуваш, а ето –
аз рими редя в своите стихове.
Ти припряна си – искаш сега да се случат ...
Цигулката е в твоите ръце.
Нима ще свириш? Полунощ минава...
Напразно ли броих стада овце?
Май няма да се спи - свирѝ, тогава!
Свирѝ и моделирай мойта нощ! ...