Много поздрави предай на косите ù,
които по лицето ти блестят разпилени,
сянка на нейната сянка - отивам си
без сълзи, без словесни размени.
Плесенясала нежност за мен си запазил, ...
Когато те срещнах и те попитах:
- Кой застреля крилете?! От какво те боли?!
Ти ми рече: - Мечтата не скита...
Мечтата ми - Скитница, с теб я смених...
Аз те обикнах заради големите бели криле. ...
Непорочна била библейската Ева
и как няма да бъде целомъдрена дева,
когато били единствени двама
в целия Рай - тя и Адама!
Само те били човеците божи ...
Вали, вали... Не спира да вали.
Във мен любов и скръб се изваля.
И питам се замислено дали
остана малко... Да я разделя
със някой, дето праведен е, чист, ...
Топли лъчи нежно надничат през моя прозорец,
песен на птица долита от нейде сега,
слънчеви зайчета подскачат тихо по двора,
утро дошло е и бързо прогонва нощта.
Добро утро с усмивка желая на всички, ...
Не ме забравяй!... Винаги ще съм
от тебе на въздишка разстояние.
Неканена ще идвам в твоя сън...
Не ме приемай като наказание!...
Усмихвай се, когато мисълта ...
Ти вярваш ли в съня на твоя сън...
там някъде живеем на земята.
В съмнения се къпем с теб навън,
гореща от разлъки е водата...
Обичала ли си единствено... ...
Народе, да спиш недей, внимавай!
Искат природата ни да замърсяват!
Как нямат за отговорност чувство,
да се мисли за държава е изкуство,
за природата около нас "забравят", ...
Зад погледа ти влюбен и сияен
не се ли крие втори чифт очи?
Очите, за които аз не зная,
защото искаш да ми ги спестиш.
Невидими очи, с които плачеш – ...
Една лятна вечер край морето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята, ...
Не стигна лятото. Изтече
през пръстите широки на мечтите,
гримираните със надежда вечери,
безцелните разходки край скалите.
Не ми достигна с мъничко морето ...
На кон
Девойка или войн летяла съм на кон?
Тъй питам често аз, извикала на глас.
А майката-земя в краката ми сама
разстила ми килим. Над мене свода син ...
Не плача, сине, просто дъжд вали.
Облакът, потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни.
Превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...
Среднощен час, замръзнала река.
Грозно грачи гарван в тъмнината.
Седя си сам накрая на брега,
напрегнато заслушан в тишината.
Усетих, че зад мен се движи нещо. ...