Poesía de autores contemporáneos
... една висулка пише в мен... 🇧🇬
Жълта тиква тъгата ми. Дрънкат семки.
И намятам на зимата гуглата.
Ще стигнеш лятото, мой, Еленко.
И зелено ще зобнеш. Стръвно и острокуло. ...
Гаснеща звезда 🇧🇬
събуждам се, мирише на роса,
гласът на луната тихичко
притихва и нежно ражда се
денят. ...
На моята новородена дъщеря 🇧🇬
от листите и пъпките родена,
бъди ми светлина и топъл цвят
от нищо незаменена.
Ти моя малка сладка дъщеря, ...
Горчи 🇧🇬
които се надвикват с тишината,
в които битието им личи
и в мащеха превръщат си страната.
Горчи на приказките сладостта, ...
Една шепа свят 🇧🇬
да, аз живея!
Чувам тишината, чувам ехото -
нека днес, нека утре, нека вечно се смея!
Виждам цветовете, а те са безброй. ...
Октомври 🇧🇬
и нещо със мъглите си говори.
Светът се отразява във едничка капка
и Господ Бог разглежда го отгоре.
Мълчат обезлистени дървесата. ...
След Вас 🇧🇬
>
> в свойте безразсъдства и беди
>
> неласканите недей закача, ...
Джада самадхи 🇧🇬
Самадхи. -
Мъдрецът
в лотос
извил ...
Чадър 🇧🇬
Утрото ми, пак избяга.
Не последва Ден...
не дочух и дума блага,
само стар рефрен, ...
Утро 🇧🇬
Как жадувам роса,
да поема свежото утро,
да чувствам всяка моя клетка !
Очите ми изгарят в зората.
*** 🇧🇬
Казваш че съм силна но така ли е не знам.
Не знам защото мека съм отвътре и лесно мога да се натъжа.
И направя ли го мамо казваш ми недей не се мъчи.
Сълзи в очите ми не искаш ти да има. ...
За раждането 🇧🇬
сякаш, че се гонят.
Препускат
облачните небеса...
За миг се сменят ...