Луната слабо в невярващите ти очи блести,
нощта студена е и цялата трепериш,
ала друга е причината нали?
И както звездите превръщат нощта в нещо красиво,
захарта убива в кафето всичко горчиво, ...
Попитай какво е морето във мен,
попитай за любимата ми роля.
Попитай за превода на онзи реквием,
изпят с очи, когато не говоря.
Попитай защо все сама се изпращам, ...
С буца сол от сълзи изпарени
и с душа във плащеница от тъга,
дните неспасяемо ранени,
ме завъртат центробежно във кръга.
Не опознах ни себе си,нито света, ...
"Ще бъдеш жрица, точно като мен,
но няма да останеш скрита в храма.
Сред хората ще идеш някой ден.
Избра си път, по който лесно няма.
Отиваш да раздаваш светлина, ...
МОЖЕ БИ АЗ СЕ ПОВТАРЯМ
Нима е лошо аз, че се повтарям,
че пренаписвам, свойте стихове?!
Че старите архиви преотварям...
И преизкачвам стари върхове… ...
Намерих те за миг, но те загубих.
Не можем да сме заедно - и същите.
Усещаме и двамата - не се получи.
Променя бавно Времето цвета си.
Не искам да прежаля лесно спомена - ...
Беше вчера. Отлетя безвъзвратно.
Дъжд вали. Задушно. Тежи.
Птицо моя, върни се обратно!
На криле топлина донеси!
Аз съм тъжен. Изчезна ми Светлото. ...
Недоразумение
Сервитьорка ме гледа, направо примигва:
-Една мъничка грешка, а страшен шум вдигаш,
погледни ми очите, а защо не и краката,
нима нищо не може да ми вдигне цената, ...
Тревожност
Тревожат ме често въпроси безброй,
нахлуват, напират като гневен порой,
въпроси за съвременната наша бездуховност
и за възпитателската ни безотговорност. ...
На фона на залязващото слънце
рисувам знойно лято... и сърца.
Дано да виждаш скритото послание
в боите на паното ми... И любовта.
Но не онази, пятата с китарите ...
"Кради, Тегли и... Бягай!"– е девиза,
запееш ли в държавнически хор!
За всеки случай приготви си виза,
плюс– пачките за някой прокурор!
Днес всичко тук до болка е познато: ...
Боли ме, като куче ме боли.Не вия, но очите ми са празни,а волята неистово ръмжии хапе по сърцето ти с омраза.
Остави ме отново на дъждаприсвила в отчаяние опашка.Не мога и не мога да умра -прегръщаме се тихо със паважа.
От лапите ми текват струйки кръв -тичах със години да те стигна,но някак по мъч ...
Късно изгрява и рано залязва,
слънцето лятно, в небесния свод.
В скали и във мури, реката се врязва,
там гдето не стъпва човешкия род!
Гледам нагоре с очи устремени ...
Понякога си мислим, че живеем... -
за кратък флирт или за нощ една.
След седмица над същото се смеем,
прегърнати със свойта Самота.
Мигът вълшебен вече отлетял е ...