Самотна и тъжна нощта е без птици,
ридаещ художник с разпалени скици,
разпнат навеки, без срам, в нищета
от човеци неуки, под ръка с мерзостта...
Закърпил живота си от спомен и хлад ...
Дъждец прикапва, сее ведрина,
разговаря със листата, сипе свежест по зелената трева.
Тихо ромоли и слива се с прозрачната роса,
донася грижата на Светлите Небесни Същества.
Къпе всичко във вода, живот донася на малките в света. ...
Няма те.
Ако знаеше за милионите сълзи пролети
и за нещастието ме сполетяло...
Ако знаеше за мъката и болката в сърцето,
сега нямаше да съм накрай света - далеч. ...
Остави ме на пътя без посока,
самичка нощем да сънувам
сънят, (или пък истина жестока)
за онзи миг, във който се сбогуваш,
замлъкнал със последния ти звук, ...
Повдигнах булото на бялата усмивка,
а от там погледна самотата.
Скрила се удобно в таз обвивка
и затръшнала за другите вратата.
Очите - казват - всичко ти издават ...
Аз съм тази, която ти криеш от себе си даже,
дето буди те вечер, припомняйки дати предишни...
И облечена в стихове тръгва, без нищо да каже,
по пътека от спомени с мирис на цъфнали вишни...
Зная, че ме виниш, и проклинаш, и мразиш, когато ...
Боже, отнеми от мене болките.
Скрий ме някъде далече, може би,
там където са спокойни и сълзите,
рукнали във двете ми очи...
Само Ти ми знаеш греховете. ...
„Шедьовър си! Ти си Латинка-Златна Небесна!”
Чуто на глас
Ухае на смола и на треви.
Ти и Аз към Студенец вървим.
Слънцето със златисто-русите си лъчи ни гали. ...
Ще се изтупам като стар пуловер,
ще се посипя с нафталин,
ще си полегна в бабиния гардероб и ще се зазимя.
Не ме будете, не!
Не искам стъклени пантофки, плюшки и тем подобни финтифлюшки ...
ЖЕНАТА НА ПОЕТА
"каза тя... И слезе от небето" Виолета Христова
...
Жената на поета е самотна. Понякога захвърля свойте гривни,
юздите да придърпа на живота, мъжът ù щом от от пътищата кривне. ...
Колко е часът?
Внушителна нотка на ванилия в бълбукащата плът на настоящето.
Ненаписан роман за джинджифила поръсен на дъното на бъдещето.
Секундата ухае на вечност... изчезваща в часовник.
Да бъдеш птица, от онези свободните,
рисувайки картини на бялото небе.
Да разперваш криле и да политаш,
така сякаш целият свят държи те в ръце.
Да, свободата ти обичаш и живот крадеш ...