Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

В този живот не ми провървя... 🇧🇬

В този живот не ми провървя,
явно така било ми е писано.
Все по тънък лед да вървя,
а душата ми бяга орисана.
Всички пътища водят за никъде, ...

rumiana

Poesía » Otra

2014-04-14T01:00:01+03:00 1K

Камина 🇧🇬

очи
Розаичен текст
почти
пре-хапан език
горчи ...

selene727

Poesía » Otra

2014-04-14T00:58:01+03:00 581

Ако някой ден 🇧🇬

И ако някой ден си тръгна и ме няма вече,
Аз искам да остана спомен,
Ала не такъв горчив болезнен,
А ярък, весел като мене.
И ако повече не видим си очите, ...

Yaldaz

Poesía » De amor

2014-04-14T00:54:16+03:00 1.4K 2

Споделяне 🇧🇬

Толкова загуби!
Споделям, не се оплаквам,
но боли безпощадно!
Със слаби карти
как да надцаквам! ...

ZAGORA

Poesía » Otra

2014-04-14T00:46:29+03:00 504 1

Слънцето блестеше 🇧🇬

Слънцето блестеше,
а сърцето ми като факла гореше.
Ти беше този, който го разпали
и взе всичко без да ме жали.
Времето минава, не чака никого, ...

lonelygirl

Poesía » De amor

2014-04-14T00:45:20+03:00 873 1

От Разпятие до Възкресение 🇧🇬

От Разпятие до Възкресение
Уморено дими цигарата,
пише дълги многоточия
по ръба на охлузената тишина.
Аз съм онзи, водил ...

starkmaster

Poesía » De amor

2014-04-14T00:40:57+03:00 797 1

Безмилостната смърт 🇧🇬

Смъртта, тя идва като гръм,
тъй неочаквано и без сигнал.
Тя не пита млад или стар
добър или лош тя просто идва...
И след тази смърт в сърцата ...

Ivelina07

Poesía » Otra

2014-04-14T00:40:47+03:00 975

Спасител 🇧🇬

Как да се върна на онзи остров отново?
Там, между нежните мъжки ръце,
където знаех, че щях да съм само твоя,
където от радост сърцето ми щеше да спре.
Разхождаха се пръстите ти кротко ...

capriola

Poesía » De amor

2014-04-13T20:45:22+03:00 678

Когато престанем да се целуваме 🇧🇬

Когато престанем да се целуваме
Когато престанем да се целуваме...
Дърветата ще станат стълбове,
за тях ще се закачат птици,
неутешими без зора и въздух ...

theironlady

Poesía

2014-04-13T20:42:07+03:00 510 2

Не искам да бъда такава жена 🇧🇬

Не, не искам да бъда жена,
която на рамо да носи товари,
която да става по първи петли
деня да планира, да спира пожари.
Не, не искам да бъда жена, ...

pepipetkova

Poesía

2014-04-13T19:23:10+03:00 907 2

Тъга 🇧🇬

Защо тъгуват ми очите!
Защо душата ме боли!
Защо умът ми все ме пита!
Какво си сторил, я кажи!
Защо се луташ тъй безличен! ...

aap

Poesía » Civil

2014-04-13T19:12:49+03:00 505

Дъждът е Казанова 🇧🇬

Дъжд помилва с водни пръсти
тежките от сладък дъх акации.
Нещо им шептя до късно,
а пък те - прегръщаха го с грация.
Дълго гали по челата ...

Регина

Poesía

2014-04-13T11:54:30+03:00 674 11

Изповед 🇧🇬

Изповед
роб на представата за света
на живелите преди мен
аз съзнавам страстта
и отричам нейната тлен ...

линасветлана

Poesía » Otra

2014-04-13T10:48:32+03:00 671 9

Сбогуване с манастира... 🇧🇬

Сбогуване с манастира...
...Той се върнал на своята планета...
А.дьо Сен Екзюпери
Във старата гора ще дойде нова вечер
дърветата със много нежност да погали, ...

jollyroger

Poesía » Filosófica

2014-04-13T09:37:41+03:00 570 2

С крилете на духа 🇧🇬

С крилете на духа
Изливат се митични небеса
през дъжд пороен и стихия
по тайнствата на вечността
събрали необята чрез магия. ...

p74poli

Poesía » Filosófica

2014-04-13T07:57:47+03:00 554 1

Спомени от детството 🇧🇬

Учителят бе млад,
без връзки и без квота –
големият ни брат,
въвеждащ ни в живота.
Разказваше с любов ...

rudin

Poesía » Otra

2014-04-13T07:52:52+03:00 547 3

Стършели 🇧🇬

Поглъща те и те превзема.
Скрива те от теб самия.
Прилича мъничко на нещо,
което бавно те убива.
Спускат се завеси, ...

Polia

Poesía

2014-04-13T00:44:01+03:00 851

Осанна 🇧🇬

Осанна!
Гласът на народа отекна в небето.
Земята потръпна от мощния вик.
Спасителят идва по пътя, където
от Цар до престъпник делеше го миг. ...

iverado

Poesía

2014-04-13T00:43:41+03:00 1.1K 5

Безгрижно детство 🇧🇬

БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО
В бащината родна къща
с две липи отпред,
често спомени ме връщат -
сбъркани, без ред. ...

anka-dimitrova

Poesía » Para niños

2014-04-13T00:43:15+03:00 789 2

Ще те почакам 🇧🇬

Над мен небето е увиснало,
като олово над главата ми.
От всичко вече ми е писнало -
от дертове и неприятели.
Ще хвана пътя към морето ...

smile1

Poesía » Otra

2014-04-13T00:42:23+03:00 1.4K 17

Желание 🇧🇬

Искам сутрин до мен да се будиш,
да ме поглеждаш със поглед красив,
да докосвам устните твои.
Искам да те направя щастлив.
Добро утро да казвам с целувка, ...

ssaharra

Poesía » De amor

2014-04-13T00:41:43+03:00 672 2

Тъга 🇧🇬

Ненужен лаптоп, бензиностанция, кафе, цигара...
Самота..
Аз чакам без да има смисъл знак.. Кога?...
Вселената е все тъй мълчалива... Към моя зов небето - безразлично...
Да бъда някога щастлива... Това е безнадеждно, утопично... ...

Anne_Jonson

Poesía » Versos blancos

2014-04-13T00:41:19+03:00 1.1K 1

Ясновидка 🇧🇬

Ясновидка
Видях се във очите на момиче.
И хукнаха годините назад
към изгрева на първото: „Обичам те!”
Видях очите на момчето. ...

eres

Poesía » De amor

2014-04-13T00:39:18+03:00 1K

Старата чешма 🇧🇬

СТАРАТА ЧЕШМА
На камъка на старата чешма
замислен старец кротко е приседнал,
а погледът му - пълен със тъга -
далече в миналото се е върнал... ...

dancheto65

Poesía » Otra

2014-04-13T00:35:12+03:00 1.4K 2

хайку 🇧🇬

* * *
след дъжда
събрани пръстите
на лалетата
Честит Лазаровден!

rozza

Poesía » Formas orientales

2014-04-13T00:34:42+03:00 812 6

Черно-бели ужаси 🇧🇬

И гладен, и сладък, умишлено хладен
оловно сив тунел ме мами!
Дълбоко в него потъвам
и там, леки чаени милувки тихо ме галят.
Стъклен водопад се отразява ...

grenzo

Poesía » Versos blancos

2014-04-13T00:34:28+03:00 1.2K

Хайку 🇧🇬

Тревожна мисъл-
остра игла пронизва
ума и сърцето.
***
Изкачвам връх. ...

yogimax

Poesía » Formas orientales

2014-04-13T00:16:53+03:00 941 3

Адресирано /до усмивката ми/ :) 🇧🇬

Адресирано
/до усмивката ми/ :))
Благодаря на Бога, че остана
и в лошо и добро до края с мен,
че идваше (най-често без покана) ...

Avis

Poesía » Otra

2014-04-13T00:16:32+03:00 876 7

Суета 🇧🇬

СУЕТА
Безропотно върти се
колелото на Съдбата.
От сънят ми неспокоен
събуждам се - в нощта. ...

K07051954

Poesía

2014-04-13T00:14:33+03:00 557

Моята визитка 2 🇧🇬

Роса солена и роса горчива
Очите ми изгаря, ослепява.
Сънят ми - скършен клон в стихия.
Извиках ти - не си отивай,
Целувай ме и всичко да забравя. ...

muzika70

Poesía » Otra

2014-04-13T00:11:58+03:00 799 1

Повехнали листа 🇧🇬

Видях през призмата на повехнали листа,
там някъде сред сивата тъма - една забравена мечта...
Може би тази забравена мечта е знаела,
че някога през призмата на повехнали листа
ще бъде обсъждана от посърнала душа. ...

Phantom89

Poesía

2014-04-13T00:11:21+03:00 855 2

Коя си ти? 🇧🇬

Мократа трева пречупва се жално под мен.
Пейзажа нереален хванал ме е в плен.
Приятен хлад по кожата ми се разлива
и като че ли леко ми се доспива.
Затварям очи и мрака съвсем ме обгръща. ...

SuicidalRammsteinFan

Poesía » Otra

2014-04-13T00:07:10+03:00 602

Среща 🇧🇬

Когато идваш във съня ми,
събуй обувките окаляни със стари спомени отпред…
При мене влез, недей да се срамуваш…
Вратата тихо притвори, и наметни си нещо, че е лед…
До мене приседни, погледай ме… За малко само! ...

adaruna

Poesía

2014-04-13T00:05:39+03:00 1.1K 2 5

Танцът белязан с кървави следи 🇧🇬

Отново те чакам готова за среща.
Отново те моля, танцувай с мен.
Онзи танц, в който ти ми прошепваш
скрити тайни от Святия Дух
и повеждаш ме в непознатия ангелски свят, ...

magdalina7

Poesía » Otra

2014-04-13T00:03:38+03:00 1K

Януари 🇧🇬

Морето бляскаше
със бяло -
във инак синята си самота.
И тихо пляскаше
със пяна - ...

selene727

Poesía » Del paisaje

2014-04-13T00:01:15+03:00 650 10

Маска на съдбата 🇧🇬

Не ще ли аз забравя твоите очи,
устните ти нежни, върху моите били.
Целувките ти, тъй преплетени в лъжи,
останали са само в спомени.
Сладък бе вкусът на тази болка, ...

robinhood91

Poesía » De amor

2014-04-12T23:52:01+03:00 646

Градинар 🇧🇬

Гледам как растат децата,
вече тридесет години,
като гъбките в гората,
като цветенца в градини!
Есен цъфнат, пролет вържат! ...

Plamen-Ognqnov

Poesía

2014-04-12T23:50:06+03:00 814 16

Послание 🇧🇬

Послание
Коя чудодейна ръка сътвори
тоя свят от звезди, пустота, светлина?
Кой в бездънния Космос все бди?
Кой живота дари с топлина? ...

valdi

Poesía » Filosófica

2014-04-12T23:49:07+03:00 490

Може ли?! (Допушвам вечерта) 🇧🇬

Мирише на дъжд и цигари.
Някак си свежо е.
Някаква морска тъга.
Такава:
за спомени; ...

selene727

Poesía » Otra

2014-04-12T23:45:35+03:00 552 8

Ерата на Водолея 🇧🇬

Натъжих се, незнайно защо…
В полет, виждам, са птици отново.
Сляпо стъпва, на края само,
пак се влачи “ненужното” слово.
И къде в този път ще ме спре - ...

Меричка

Poesía » Civil

2014-04-12T23:43:18+03:00 1.3K 2