Защо с угасващо българолюбие
се скитаме безпътни? И се губим...
Загледани във чудни чужди бездни,
потъваме в Заблудия. Изчезваме...
Ех, как ли любовта си да отключим? ...
Питайте, питайте, питайте всички,
Ровете, търсете и пращайте в смут!
Не умирайте, не умирайте днес, не умирайте,
Уморения, спрелия, непитащия е луд!
Питайте, питайте, питайте ежесекундно! ...
Столът е празен и лампата свети.
Странен декор за объркан сюжет.
Чашите празни, умората крета,
тръгнала пак да си търси поет.
Мислите бягат, времето спира, ...
Този преход си гони опашката –
същинско черно, подивяло псе.
Върти се в кръг, безпътен, безпосочен
и покрай себе си само оре.
Вироглаво пръст рие наоколо, ...
Този свят превъртя. И лечение няма!
Във гърдите му чука студено сърце.
А на къра Стоян, метнал сопа на рамо,
води шарено куче и десет овце.
Този свят е на път да се срине тотално, ...
Добър вечер, нещастни клошарю!
Пак ли ровиш за къшейче хляб,
кой мечтите застреля с кошмари,
кой превърна в немил и недраг?
Аз отдавна мечтата ти зная, ...
Вигенин, знаеш ли кой подкрепяш, кой?
Тези украинци, които използват за бой
балистични ракети, можещи да убият хиляди хора.
Да, война е, но не можем да ти простим позора!
alterinformation.wordpress.com/2014/07/29/8949204205/
Ти си най-голямата ми тръпка,
роден от огъня на всички времена.
Безумие в една погрешна стъпка,
ирония, но не и любовта.
Не съм те търсела, не знаех, че роден си, ...
Сгреших пред Бога и пред тебе, татко!
Не бях на себе си! Бях страшно луд,
в безумен миг решил съвсем за кратко,
в суетност да разпръсна бащин труд.
Не съм достоен поглед да повдигна ...
Жена съм! Ходещ грях, облечен в бяло...
Очите мъжки галят мойто его,
ръцете им жадуват мойто тяло,
но моето сърце принадлежи на него...
Жена съм - и любовница, и дама! ...
Уж сега е лято, а дъждът навън не спира,
всеки ден проливно все вали,
август месец идва, слънчев лъч напира,
но от облаци дъждовни не може да блести.
Начумерено и черно, мръщи се небето, ...
Не е дебел.
Нито груб с жените, които разлюбва.
Като млад даже мисля е бил доста красив.
Разказва ми, че когато е вкъщи, е друго -
най-прекрасен баща и съпруг изключително мил. ...
... И ето ме - в ръцете ти притихнала,
и отразена в твоите очи.
Желание чета ти във усмивката.
Изпиваме се с погледи, мълчим...
И после... пръстите ни знаят пътя, ...
Aз искaм дa творя, зa дa живея,
дa пaля огън с моя нежен плaм.
Не искaм дa мълчa вместо дa пея,
a гордост дa събуждaм вместо срaм!
Не искaм дa потъвaм във зaбрaвa, ...
Те влизат в денят с тишината!
Покланят се с обич, на простотата.
Не задминават без поздрав децата!
Покоряваща обич, излъчват сърцата!
Добрите хора незнаят умора, ...
Няма как ти да знаеш през какво съм преминал...
Няма как ти да знаеш какво има в мен.
Няма как... Ала знай - всичко това не е минало -
ами ще продължава до последния ден.
Няма как да изтръпна аз сега - пред отвъдното. ...
Тюркоазеният образ на сивия фон,
умрелият крал стои на черепния трон.
Кралство от умрели спомени тегне над главата от зной,
умрели хора търсещи своя покой.
Недей да страдаш, младо дете, ...
Към спомени връща ме днешната дата,
да, хубави, но някак си чужди за мен,
стоя и си мисля, къде ми беше главата,
когато нужна ми беше във него момент.
Но ти появи се, различна от тези, ...
“Жените, които обичах, са виж: до една задомени.”
Ивайло Терзийски
Мъжете, които така и не ме заобичаха…
На пръсти преминах край тях, да не ги предизвикам…
А те до един си приличаха, как си приличаха… ...