Poesía de autores contemporáneos
Жестоко 🇧🇬
Омръзнаха ми
всички сухи докове.
Прибраните платна
ме отегчават. ...
Случване 🇧🇬
а после съвестта си на смрачаване…
С надежда - всяка нощ да е пречистване.
Дали все още пътят е начало
на нещо, несънувано от никого… ...
И совите даже отлитат 🇧🇬
бързи ноти изписани
Треперят...
струните яростно гонени,
Нравствено... ...
... слънчеви лъчи от страст и нежност 🇧🇬
сърцето ми покрива леден скреж.
Все така пристъпвам през годините,
няма ли най-сетне да ме спреш?
Устните ти да запалят огън буен. ...
Със цигарен дим 🇧🇬
един куплет за двама,
но той изчезна невидùм
в миг – зрителна измама.
Уви, там чувствата си аз ...
Моряците 🇧🇬
и бурите превръщат в питие.
Вълнение от чашите усещат.
Брегът не е за смелите мъже.
Моряците, когато се събират ...
Самоубийство 🇧🇬
“...прашката срещу Голиат...”
Иван АРНАУДОВ, “Самоубийство”
Не съм овчар в полята на Юдея,
не съм Давид! Не нося прашка даже. ...
Безсмъртниче 🇧🇬
в зениците ти, пиейки сълзите –
навярно затова не е пресъхнало
поточето бълбукащо на дните!
В душата ти – мил дом за безутешните – ...
* * * 🇧🇬
да се преборим
с любовта си
утолихме вечната жажда
и копнежът се роди отново, ...
Есенно море... 🇧🇬
Морето е оловносиво,
над него грачи морска птица...
... По плажа пуст, къде отива
една куцукаща старица?... ...
Обичайте 🇧🇬
след като сами отваряме сутрин очи.
Обичайте, не бива да тънем в забрава
и да тъмнеят нашите души.
Обичайте, какво по-хубаво има ...
Къде ти? 🇧🇬
Във реката пак бълбука от мехурче грях,
а дървото – уж инок безсловен, чернокрак,
но високо с клоните си гъделичка
на всевишния корема каноничен. ...
Изгони страха 🇧🇬
там беше му комфортно и удобно,
разхождаше се в мислите ми всеки път,
когато давах му възможност.
Той хранеше се с моите проблеми ...
Не е наивно да вярвам 🇧🇬
към нечиите страхове и несполуки.
понякога дори съм си комична,
отказвайки да вярвам на поуки.
И принцовете също съществуват, ...