Poesía de autores contemporáneos
Студ 🇧🇬
Тук клоните са в лед
и в лед – дърветата,
и лед сковава храстите крайпътни.
Не дъжд, а лед се сипе от небето – ...
Скитница 🇧🇬
Луната ме обсипва щедро със сребро.
Блестя, разхождам се навън сама
и сякаш търся нещо, но какво?
Дорде петли захванат свойта песен, ...
Каратисти 🇧🇬
ще ползвам обръщенията ваши.
Ще кажа аз едно “Сенсей ни рей!”
и бързо ще премина към “маваши”.
“Уширо” аз не зная в този бой. ...
Една нощ в замъка 🇧🇬
а аз съм синоним на поквареност.
Мразя да обичам и мразя -
тънки размити граници.
Вечерям сама на свещи ...
Хора 🇧🇬
Улици.
Хора.
Вървят. Лутат се. Скитат.
Замислени. Сериозни. ...
* * * 🇧🇬
да изясним това,
което не можем иначе,
с мълчание
да покорим това, ...
Коледа 🇧🇬
като приказка без край.
В моите очи е дом,
с много книги - том по том.
Семейството е вътре и се грее ...
Посред нощ отивам на поляната 🇧🇬
В левия ми джоб -
циферблат от часовника на дядо.
В десния – време.
Тревата, сресана се кипри за щурците, ...
Гадаене на зимен шипков храст 🇧🇬
когато заникът катурна.
Овчар – отплеснал зад цафарата –
почти ме стори да се върна.
Видях високо над тополите – ...
В мига, във който Господ те изпрати 🇧🇬
изпратена от сляпата съдба,
а беше огън, който дава сила,
от който в миг кръвта ми закипя!
Почувствах го, че беше любовта ти – ...
Душата вече отмаляла 🇧🇬
като есенните капещи листа.
Самота пуста, оглушала,
попила само болка и тъма.
Сърце, сковано в неописуема тъга, ...
Погубен живот 🇧🇬
с навлажнени от мъка очи.
За друг са нейните мечти,
но с него пръстени ще размени!
И ето, никой не я спря - ...
Кой прав, кой крив 🇧🇬
Всеки човек е със собствена истина ̶
значи и тя се брои в милиарди.
Да, но на свойта той лепва „Единствена”,
слага ù нимб и я ревностно варди! ...
Помниш ли 🇧🇬
в жарава вплитам всичките си пътища…
Небето се взривява с луди писъци,
реши ли, че в зора ще се превръща.
И се преражда с всяко пълнолуние ...
Не заминавай 🇧🇬
Пътнико самотен, тъжен,
накъде поел си ти?
Спри по пътя своя труден,
у дома се завърни. ...