Poesía de autores contemporáneos
Смъртта - универсалното лекарство 🇧🇬
Защото виждам. -
Половината човечество е болно,
бясно, меланхолно...
Половината жени са ...
Любов като кафе 🇧🇬
тя е нежна шоколадова мока.
Ухае приятно и останем ли насаме,
се справям ... доколкото мога.
Давим се в сладост от чист карамел, ...
Посвещение 🇧🇬
В памет на загиналите
военни летци-пилоти!!!
За пътищата, дето се преплитат
по въздух, по вода и суша - ...
И започнах да чувам звездите 🇧🇬
Всички шумове в своето тяло
проверявах, разплитах и сгушвах –
бегли сенки от някакво цяло.
На квартала кресливите звуци ...
Светът на Човека 🇧🇬
Когато пада с първите си крачки
Човека и залита сам встрани,
и всеки миг готов е да заплаче-
Безкраят е до близките стени. ...
Най-добрият ми приятел 🇧🇬
тишина...
Обич притъпена...
Самота...
Любов скрита, срамна, незаконна, неморална... ...
Мигът на трагизъм отмина 🇧🇬
бавно спуска се гъста мъгла,
гробът пуст е, останал без име:
тихо пее на глас любовта!
Самодиви край него танцуват ...
По залез 🇧🇬
на овехтелите си страници!..."
Дали че паметниците съборихме,
или че хукнахме през граници.
Дали че сринахме заводите, ...
Моята Жужа 🇧🇬
аз съм изумена,
че от сладък сън ме будиш,
на юргана ми качена.
И опашчица от свила ...
Забравила си 🇧🇬
Забравила си мястото, където
изпях ти песен – много, много стара,
изтръгната направо от сърцето
и струните на моята китара. ...
Крила 🇧🇬
бил си птица. Но питам се
къде са ти крилата?!
В зениците на моята зорница
и тази нощ сънуваш топло лято. ...
Пътуващи години 🇧🇬
Къде отиват изживените години?
Къде се трупа времето изтляло?
Когато този кратък ден отмине,
къде погребват мъртвото му тяло? ...
* * * 🇧🇬
по тази пътека - лъкатушеща.
Наоколо - тръни и драки,
няма време да видя небето
и теб, да се усмихна - ...