Стоеше сам, облян в сълзи, сам в празното поле, човекът търсеше надежда, но животът щеше да го спре.
И стигна до ръба, вълна от мисли го пое.
Но някак се подаде спасителна ръка, тогава всичко свърши, морето... и сълзите... и лошите неща.
Стоеше там, облян в радост, но не беше сам, а с прегръдката на ...
Обичам те, която и да си!
Септември започна… и както винаги е топъл!
Вярно - лятото знойно, тежко и горещо бе…
Отгде ли мисълта довя ми този носталгичен вопъл…
Може би емоции… Е! Като на всяко море. ...
Самотен светофар на пътя черен чака,
в него вперени са хиляди очи.
Защо ли е застинал в цвят червено?
Не проумяват хората сега.
Като живота ни е спрял ...
Последната преглътната вина,
след краткото (болящо) многоточие.
Не ме вини, такава съм била,
такава и ще бъда, хайде, моля те,
вземи обратно сладката нега ...
Изборите за парламент наближават.
До социалната тема бойковците се доближават.
Три години доходите не мърдат.
Сега популистите се сетиха да се размърдат.
Мутра ще ми говори за места работни. ...
Прераждането дело е на Бог
и никой друг не може да го стори!
Но трябва вяра в Съдника ни строг –
в Създателя на вечните простори!
Духовния зародиш праща Той ...
Това произведение съм го посветил на онези хора, които се отвращават от себеподобните, изпаднали в живота си до немилост. Да знаят, че зад скъсаните дрипи понякога може да се крие техен приятел, роднина, дори брат.
ПРИЯТЕЛ ОТ ДЕТСКИТЕ ГОДИНИ
Покрай мен премина сянка.
Нещо лошо замириса.
Погледнах съ ...
Лебед съм. Тъй нежна, грациозна…
В душата си вълшебство нося.
Ала ме почерни черна мъка
и любов налага се сега да прося.
Някак плаша ви с черните си дрехи, ...
Ден с безоблачно небе,
чакащи звезди, луна за декора през нощта,
скучно е така, нали,
хайде да го променим;
Днес денят е малко сив и неясен и мъглив, ...
Мечтата идва бяла отначало -
и щастието се обагря в бледорозово.
От много думи въздухът е черен
- зелена е водата от бездействие -
тъгата става виолетова и тънка ...
Плачът е там зад хълма, скрит от самия мен.
Стои целият подгизнал, изгубен, чакащ следващия ден.
Живеят заедно с вярата и някои други чувства в една малка пещера.
Надеждата все още ме издирва най-силна от всичките.
Дали ще ме намери? ...
Ръцете ти като влюбени птици обгръщат ме
и преливам от твойто докосване.
Този танц е мечтан, той е наше завръщане
и е дар от добрата магьосница.
Тихо вплете в косата ми цвете омайниче. ...
За мене сещаш ли се, майко?
Спокоен ли е нощният ти сън?
Не искаш ли да знаеш, че съм жива?
И да узнаеш твое копие ли съм?
Понякога поплакваш ли си тайно? ...
Навярно от лятната скука обзет,
голи хълмове вятърът брули.
И флиртува със жълтите дюли
този вятърничав хулиган проклет.
Ще затръшне порта, ще събори плет, ...
Животът ти - виенско колело.
Увличаш хора, чувства и любови,
достигнал своя страстен небосвод,
не бързай да поемаш пак надолу...
Постой, задръж се, горе на върха, ...
Да знаят децата ни кой е повел
бунта и гръмнал е първата пушка;
да знаят кога без ред и без цел
е ставал народът на кръв и на мръвка;
да знаят кой Ботев е, де е роден ...
В тиха вечер, щом луната изгрее,
възторжен и влюбен бардът запее,
звън на китара нощта оглася
и на поета нежно приглася.
Пей, барде, пей песен за душата, ...
Душа ми подариха, ей така –
по случай, по усещане, по право.”
dar4e_to (Дарина Дечева)
Има Души, в които влизаш на пръсти,
тях бавно опознаваш и надникваш, ...
Ти помниш ли, когато ти четях
от стиховете на една обикновена луда?
Обичаше и нея, а и тях...
И начин нямаше на бъде друго!
Тя правеше от думите кафе, ...