Poesía de autores contemporáneos
А да се молим е късно 🇧🇬
в юлското време клокочещо
стапят се в дива река,
в мътни, горчиви поточета!
Лава гореща пълзи, ...
Валеше, когато се родих... 🇧🇬
не съм от тази стая...
И не напук,
без корис ще призная:
"не съм от тук"... ...
Петък тринайсет 🇧🇬
Специален поздрав за всички, които преживяха и този фатален Петък...
:)
В дълбокото сякаш се криех,
дванайсет предишни Живота, ...
При теб ... 🇧🇬
Небето е високо. Много високо.
Но в птица ще се преродя.
При теб да мога в този миг
с цялата любов да долетя. ...
Болката от промяната 🇧🇬
Ела, застани до мен и ме прегърни.
Нека си спомним с усмивка за предишните дни.
Когато ти беше до мен и аз бях до теб,
когато заедно крачехме напред. ...
Таласъм 🇧🇬
че да изгарям в радостта си?
Да бъда сдържан, търпелив,
когато мачкат гордостта ми?
Това е дар, това припомня, ...
А аз съм просто птица 🇧🇬
че съм паднала по теб?
И с колко жестове да ти докажа,
че с моя интерес отдавна си проклет?
Защо ти трябва да го правя - ...
Как Мими се научи да брои 🇧🇬
Мими не знае числата до сто,
но упорито листата брои:
„Едно плюс едно, плюс едно, прави три.
Три плюс едно, плюс едно прави пет. ...
Белота 🇧🇬
Ако дойдеш при мене – смутена, уплашена –
ще те срещнат два стола, легло и огнище,
маса, книги и четири дървени чаши*.
Още – четири голи стени. ...
Разходка край брега 🇧🇬
Как приятно е в тиха вечер
да се разхождам край брега.
Гларуси да пеят моята песен,
влюбени да виждам за ръка. ...
Къде остана това 🇧🇬
по пътя нещо отлетя...
къде остана това,
което бленувахме,
къде остана това, ...
Лятна нощ 🇧🇬
Тихо се плисна вътре обзорът ми
Две малки гръбчета лятно разголени
Без да събудя завих в одеялцата им
После се върнах прескочих кучето ...
Закономерен е светът за човека 🇧🇬
Закономерен е тоя свят
за човека на земята.
Няма връщане назад,
има начална и крайна дата. ...
Камо грядеши, Родино мила! 🇧🇬
(гафът преди ерата на тройната коалиция)
По времето демократично
се случи нещо неприлично!
Кам Върха, като стоножка, ...
Напиши ми писмо 🇧🇬
Напиши ми писмо – не с компютър, а в плик –
колко дълго ще стане - не гледай...
Изрисувай със ласки покоя велик –
от душата си думите вземай! ...
Мароко 🇧🇬
Подаваш краче, а богът се мръщи.
Зад маските често нямаме мисъл.
Помните ли кой друг го е писал?
Защото аз се губя, отивам някъде, ...
Упорито петно 🇧🇬
Вече няма да ползвам „печал”,
„отчаяние”, „болка”, „обречена”...
Ще избърша душата с парцал.
Стоп... „душа” и „сърце” са за кофата, ...
И след това 🇧🇬
в очите ми сълзи напират?
Към тебе плахо щом посегна,
сърцето ми за малко спира.
Пред погледа ми се размива ...
Не знаеш 🇧🇬
денят ми потъна в тишина,
самотно и празно бие сърцето,
прегърна ме отново кървяща самота.
Полепва по тялото, навлиза в кръвта, ...
Отдалече ме обичай... 🇧🇬
във любов не се заричай, просто ме обичай ти!
Аз от теб не искам много, не забравяй моите очи,
дните с тебе бяха луди, спомените запази!
Някой ден ако си ида, без да се сбогуваме дори, ...