Западна тераса и източен балкон
Излязъл на терасата от запад,
запалил си невидима цигара.
Отсреща тъкмо слънцето догаря,
лъчите без успех нагоре драпат. ...
Тази Цветна Пролет
О, Пролет моя! Колко си зелена!
И как ухаеш само! На Любов и Светлина!
Отронва Пролетният вятър капчици Надежда,
за кратко спрели върху младите листа. ...
Момичето на моите мечти
се буди всяка сутрин в леглото ми,
заровил пръсти в нейните коси,
разбирам, че не съм пилял живота си!
И болките по пътя към сърцето ù, ...
В един безмислен ден избягах аз от себе си,
да проверя дали ще чувствам самота,
но щом в задъханата си душа огледах се,
видях тютюн, ракия и слана...
Видях и тебе там, но някак скрита в глупави ...
Добре де, знам, че си безкрайно уморен...
Коя съм аз, да ти говоря за звездите?
Живееш някакъв живот. Дори е ден.
Дори понякога ти пеят птици.
Усмихваш се... Дали?... ...
Бягай, мое утро теменужено,
не пристъпвай плахо през вратата…
Тази нощ небето ще е влюбено,
ще покрие с облаци земята.
И ще тръпне, дръзко пожелано ...
на П. Б.
Три сака забравен живот, съдрани от мъкнене,
на дъното – кадри от спомени, спят в нафталин,
тя плахо наднича във тях, когато небето замръкне,
когато луната без четка размаже нелепия грим. ...
Във нежна, лятна нощ сънят не стига,
а утрото настойчиво звъни.
Светът отвън омразно кукурига.
Без полза стискам своите очи.
И ти си тръгваш, някъде ни чакат, ...
Hамятат вече пъстрите си дрехи
прехубавите дни на пролетта...
А към слънцето мечтите ни поеха
и всички заобичахме света!
Красиво е небето неспокойно. ...
Снощи мярнах във стаята малка муха...
Влязла беше, изглежда, от тъмното вън,
запленена от бледия плам на свещта
върху масата. Вече се готвех за сън,
но мушичката бръмна досадно край мен, ...
И ето - всички са изкуствено щастливи...
Вървят по улицата като птички волни.
Все едно извадени от приказка, красиви,
и все пак изглеждат тъй доволни.
А аз? Аз редом с тях вървя... ...
Kоктейл от чувства в мен забъркваш:
щипка радост, после малко мъка.
Света ми подреден объркваш
със усмивка нежна на разлъка.
И пак за тебе мисля нощем: ...
Послeдната цигара
Запалих тe... и просто ти сe наслаждавам -
въпрeки чe душата ми трeпeри в страх!
Защото изгориш ли, си послeдната цигара,
мила, дарила мe с отмора, страст и грях! ...
Убиване на лъвове се правело през зимата -
убиване на малки, краткосрочни епизоди.
Тогава съм им постна. И кожушена; изстиваща;
сърцето (декемврийскому) да топлят...
Не, не могат. ...