Poesía de autores contemporáneos
Безумието 🇧🇬
Не зная кой от двама ни е луд.
И по-добре да бъда непростена.
Разцъфвам в полет. А до мен е студ.
К ...
На молива връхчето сваля товар от снагата ми 🇧🇬
* Кирил Аспарухов
Все още съм извор и знам как да стана река!
Да сричам умея по бълбукащи камъни в плиткото,
където мехурчета малки нанизвам с минути "сега" - ...
Раздвоен 🇧🇬
и се чудя пак.
Дали ще зърне ми окото
усмивката ти поне за час.
Крещя безмълвно в тъмнината, ...
На боклука 🇧🇬
хвърли те той на боклука...
Няма и спомен за теб...
Даже и него профука...
Казва, че бил наранен... ...
Огледало 🇧🇬
Едно замислено и огромно огледало
блести от слова и суета.
Като време старо, старо
оглежда човешката душа. ...
Искам... 🇧🇬
само и единствено ти...
И да видя очите ти,
и да докосна ръцете ти,
да вкуся устните ти, ...
Монолог на голия цар 🇧🇬
Всяка прилика с реалността е случайна
Колко е трудно до бъдеш монарх в този свят –
трябва да си упорит и да можеш да страдаш.
Лани излязох на стария дворцов площад ...
Отдавна отлетяха музите 🇧🇬
Сякаш живот е минал цял,
а даже няма стих,
във който да го подредим.
Заспива днес още един ...
Излишно 🇧🇬
Излишни са думите,
мислите, чувствата ни –
щом са безсилни.
Излишни са дните – ...
Една нощ в Пустинята... 🇧🇬
1.
Звездите толкова са близо,
с ръка- аха да ги докоснеш
и Вечността при мене слиза ...
Нощ 🇧🇬
Нощта е красива, нощта е коварна.
По ъглите шепоти тайни се бутат,
светът е останал отвъд светлината.
Отвъд светлината светът е останал ...
*** 🇧🇬
ти сгушваш се, мило, при мен..
Кротко отпускаш глава
на тез изморени майчини рамена!
Затваряш полека свойте очи ...
Дъждът разтвори листото 🇧🇬
листото,
скръбта ми позеленя
до горчиво.
Мъдрецът от алабастър ...
Новина 🇧🇬
парламентарното мнозинство
на тройната коалиция
си гласува повишението на
заплатите. ...
На лазурния бряг 🇧🇬
На лазурния бряг оставам,
някои важни за битието въпроси си задавам,
във волните ръце на птиците се предавам,
покоряващата нежност на мига чувствам и осъзнавам, ...
Скиталец без душа 🇧🇬
че съм скиталец без душа,
опърпан, мръсен и тъй гнусен,
че от мен бои се и Смъртта.
Туй вярно е, бедняк съм ...