Poesía de autores contemporáneos
По душа 🇧🇬
раздираща без жал
всички корабни платна.
По душа съм скитащ вятър,
есенни дървета разсъблякъл. ...
Хайку 🇧🇬
Сливов цвят -
ще остане на клона,
докато не го погледнеш.
В гърдите ми пулсира топлина 🇧🇬
В гърдите ми пулсира топлина
на малко, пролетно момиче,
откъсна си от мене светлина,
откъсна ме - разнежено кокиче... ...
Страх 🇧🇬
цяла нощ броя звездите.
Страх ме е, че на сутринта
пак пълни ще са ми очите.
От страх, че ще сънувам ...
Още 🇧🇬
вълшебник танцуващ си,
даряваш свои тайнства,
бряг търсиш примамен,
от път спираш пътник. ...
Стига толкова 🇧🇬
“Тъгата е усещане за вечност,
а радостта – усещане за миг”
Евстати БУРНАСКИ, “Откуп”
“Уморих се от светли премеждия.” ...
Ти си 🇧🇬
Ти си моето слънчице земно,
моя мъка, радост и страх.
Ти си туй , що ми е най-потребно -
надежда и най-сладък грях. ...
Помогни ми, Свети Георги! 🇧🇬
да обяздя крилатия Ат
и да литна сега към Балкана,
прекосил половината свят.
Да го търся змея триглави, ...
По моя си начин 🇧🇬
ще хвърля на бездомното куче,
греха ми прощава ли в петък,
шанс че имах, но не научих
смирена и кротка да бъда, ...
Когато зелено клонче се разлиства 🇧🇬
Когато зелено клонче се разлиства
и птичка малка кацне там,
песента ù клончето оглася,
в цъфналата клонка с много цвят. ...
Откровение 🇧🇬
пред вълшебната луна,
а я поздравявам,
нея и нощта,
планината и звездите, ...
Жълтото лале 🇧🇬
Самотно във градина
жълтичко лале стои -
едно е таз година,
без братя, без сестри. ...
Кой кого 🇧🇬
нашите куршуми...
кой кого уцели,
кой кого рани...
борим се нещастно ...
Кръгла луна 🇧🇬
е изгряла,
но не е луда,
колкото някога.
Тази другата беше ...
Сублимация 🇧🇬
барабани по покрива
а вятърът донася
на крилете си
опаловия полумрак ...