Когато вечер тиха меланхолия ме сполети,
аз погледа обръщам към далечните звезди
и търся в блясъка на тяхното сияние
изгубения път на моето страдание.
И толкоз спомени за дни предишни, ...
Ти си моята луна, ти си моята звезда.
ти си слънцето, което блести и осветява моя ден.
Ти си моята любима песен, която слушам всеки ден.
Ти си моята логика, когато не съм прав.
Ти си въздухът, който прониква във всичките ми клетки. ...
На прашната лавица дремят купища от книги .
Романи,разкази ,енциклопедии и стихосбирки.
Преминали през времето-къде разгърнати веднъж.
Къде по пет–шест пъти,четени и препрочитани.
Така си мисля,че се случва често и с жените. ...
Пръстите ти още са в косите ми,
устните ти в моите надничат...
Може би изглеждам неприлично? -
облаците сякаш с мене тичат.
Как те срещнах? Как се случи? Питам се… ...
Не ме търси в пожълтелите писма.
Не ме търси в старите спомени на нощта.
Няма ме дори в чашата червено вино
в твоята ръка.
Отидох си завинаги оттук. ...
След толкова съдби несподелени
се връщаш, сетен просяк, днес при мене,
да търсиш извори кристално чисти
и блясъка в очите ми лъчисти.
Не грее в тях омаята предишна. ...
Не малко сезони пред очите ми преминаха,
пъстри, шумни, понякога и малко люти.
Плаха пролет иззад клоните наднича,
а сърцето ми готово ли е да я приюти?
Нима мечтите в мене се смениха, ...
Вечерта се бави. Мракът закъснява.
Разсипват се до късно алени лъчи,
наоколо жужи, бръмчи
и все тъй вечер не настава.
А утрото настъпва с бурни ветрове. ...
Това е стихотворение по зададена тема, представлява тропар, преведен от църковно славянски, който аз имах за задача да превърна в стихотворение. Имах пълна свобода на действие и реших да го публикувам тук. Дано ви хареса.
Твоето рождество,
като прометеев пламък,
чрез светлината сияйна
на познанието ...
късмет
Такъв ли е моят пусти късмет,
та все още изживявам нереални мигове;
а след стъпките ми птици кълват
неизречени мисли, покълнали между бурени. ...
Пролетта вън мечтае за ято
Тази в мен пък не се е родила
Като ценност по-мнима от злато
Сто тъги е душата ми скрила
Тази пролет в мен да не се ражда ...
Патриотично
Иска да яде, иска къща с двор, иска и още други екстри за невероятното...
Мисли само нахлуват, бушуват, като боя при Шипка.
Шипки да бере иска,
чай да си прави ...
"Неведоми са пътищата Божии!"
Така аз знам, но нещо все ме гложди,
че тръгна ли, не може да не може
да срещна мъж, човек на място сложен!
Надявам се да не вървя до веки... ...
Посвещавам това стихотворение на моята колежка Джанан (мхм, отново).
Някога мъдрец бе казал
да не търсим красотата!
Той на хората подсказал,
че по-важна е храната!! ...
(свободен преразказ по “Битпазар” от Николай Стоянов)
Така като ме гледаш, чичо,
какво си мислиш: “Грозно куче,
квартален помияр, научен
по пълни кофи да занича!” ...
Все още теб не съм докосвала.
Не съм целувала лицето ти в сълзи,
но може би наяве съм сънувала,
как погледът ти пари и гори.
И лумнал огън в пламъци извайва ...
Аз идвам - пленница добра на Вятъра.
Спиралата превръща се в окръжност.
Притихнала, на гордостта във шатъра
се крие незабравената моя същност.
Сбогувам се със песента на птиците ...