Poesía de autores contemporáneos
Сърце и разум 🇧🇬
Спри се! Престани КУМИРА СИ
да гониш!
С болезнени въздишки
по угаснала любов ...
Нискота 🇧🇬
Ранените, подтиснали духа.
Загърбили до болка страстите,
заровили във дупки любовта.
В стените каменни отправили ...
В хотела 🇧🇬
На поредната моя хотелска врата
къс хартия, следи от лепило.
Някой нещо качи, друг го къса със яд.
Но това е ... форматът без милост! ...
Почти като всички 🇧🇬
на върха на дървото пренаписва смъртта си,
и не иска лула, иска някаква шапка
и случайно врабче - на ръба ù да кацне.
Да го гледа с око, зачервено от сънища, ...
Прощално 🇧🇬
Лили и Любо
"Ето, виното е веч изпито
с мъка гледам празните стъкла”.*
Минало със спомени покрито ...
И 🇧🇬
Подгъне ли се пътят,
започне ли да спъва пъргавите ти нозе
с ръбати пришки, с неочакван склон,
не се опитвай като бяла мишка в клетка ...
Кактус-душа 🇧🇬
Издържа адски пек и райски вятър.
Несвикнала да проси милостиня,
в бодлите крие се. Или играе театър.
Нелесна е, но аз я предпочитам ...
Целувка 🇧🇬
главата си на близък чин.
Не смеех да помръдна. Чаках
да ме дари със поглед син.
Но спря край нея друг приятел. ...
Пепел от рози 🇧🇬
Със пръсти стисках тръните до кръв,
облизвах хищно пепелта от рози,
пищях обезумял към мъртвата Луна,
с ръце разкъсвайки изгнилите цветя. ...
Жадни очи 🇧🇬
парещи длани ме галят.
С теб се догонваме в птичи ята,
въглен в нозете ми пари.
Пътят е време, а времето – път. ...
Да бъдеш Тук 🇧🇬
Сякаш родени заедно, един до друг.
Всеки наш разпилян любовен звук
Се стелеше плавно по купчинки памук.
Сега цъфтим на различни поляни, ...
18/01/11 🇧🇬
се уплаших, ами сега накъде?
Когато те прегърнах за първи път,
ми стана странно, но и толкова приятно.
Когато се вгледах в очите ти, ...
Лудото хлапе 🇧🇬
защо със теб се занимавам?
Защо със мен
се занимаваш ти?
От скука? ...