Poesía de autores contemporáneos
Страстни звезди 🇧🇬
с откъснати печални страници…
Един-единствен миг не стига
да пламне огънят на танца.
Вълни,посребрени от болка, ...
Песен на ангели 🇧🇬
смразява душата, сковава сърцето ми.
Призрачни спомени около мен се въртят,
„Предай се!” ми шепнат и надолу да летя.
Така съм високо, а съм толкова ниско. ...
Пеперуда 🇧🇬
Както болка спира се с омраза
и "ОБИЧАМ ТЕ" е само фраза.
Градът премигва в светлина
и липсва новата зора. ...
Гол пред инфаркта 🇧🇬
нощни пеперуди -
сърдечно пърхане
Знаменосецо 🇧🇬
на вековния жесток палач,
не бе народ, а глухо стадо.
Без пастир. И без водач.
Скитник прашен, непознат, ...
Кокиче 🇧🇬
как главичка си свило.
Колко много те харесвам
и с много трепет те очаквам.
Ти, кокиченце малко и красиво, ...
Моя 🇧🇬
*"моята умна красавица"**
**"моята красавица умна"
1. Кръв,
това си ти, ...
Празен съд 🇧🇬
да бъде напълнен" из филма "Сибирският бръснар"
на Никита Михалков
Човешкият живот е празен съд.
Да го напълним със любов и вярност, ...
На обич ме учиш 🇧🇬
на Антония
Приятелки – много, но нямах сестра;
от Горе ме гледаха двете ми баби;
и мама не беше със мен тъй добра, ...
Бетон – из цикъла "Малка средновековна пластика" 🇧🇬
от бетон е натежало:
раснат сгради "звездочели"
на комплекси и хотели!
Имаше простор и дюни! ...
Сенките на нашите непростени грехове 🇧🇬
Над разпилените във гроба общ нозе
капаните поставя ловецът на сълзи,
с наслада къса крехките криле
на давещи се в блатото души - ...
Мама 🇧🇬
който идваше отвън...
Шум от врата
на лъскава кола!
Изтичах Аз навън... ...
Страничен наблюдател 🇧🇬
ни разделят и събират.
Седнала във мрака на нощта,
в чашата ми болка се налива.
Тежест, умора и дълга самота ...
Мълчаливо 🇧🇬
Защо ли небето сълзи?
Дали му е тъжно
за неговото си слънце
и за птичките, ...
Аз те обичам 🇧🇬
и най ти се плаче,
и студеното
пари
и връща дъха ти ...
Да те има 🇧🇬
Ето, че пак си до мене, приятелко.
Пак си до мене, любима.
Как съм щастлив, че отново сме заедно.
Как съм щастлив, че те има. ...