> ... Смъртта, вярвам, дори на един-
> единствен невинен, струва толкова, колкото целият океан от нищо
> неподозиращи жертви, океанът от страдания и мъка, който тогава заля
> родината ми и света. И в нов вид продължава и сега...
Срамувам се, ...
Едно море от чувства и наслада.
Днес ще преплуваме с теб.
Насън се носим сякаш в забрава.
А сякаш е реалност туй навред!
Любовно наслаждават се вълните, на ...
Не знам престъпница по-страшна от тази с име САМОТА.
САМОТА
И добре да живее, човекът разбира,
че дори в пълна къща със весела глъч,
самотата е страшна, че тя те убива ...
Избягай поне за миг от ума
и във сърцето се скрий,
остави сами да се случват нещата
и в този миг Истината ще се появи.
От страстите жарки поне за час отърви се ...
Понякога е нужно да сме тъжни,
сърцето ни да е космична бездна,
душата ни - заключена окръжност.
И всеки лъч надежда да изчезне.
Понякога е хубаво да страдаме, ...
Не се препоръчва за лица под 42 години, 9 месеца и 13 дни :)
🇧🇬
Одъртвам се със скорост вероломна.
Прекрачих сякаш някаква черта
и бръчка самохвално благородна
по гладкото ми чéло пропълзя.
Заседнах там по някакви столóве ...
Послание
Звуци ли в ушите си долавяме,
сълза в очите днес ли ще блести.
Мъката се мъчим лесно да забравяме,
омразата в сърцето нека всеки да прости. ...
Няма да моля за ново начало,
няма на сляпо да тръгна след теб.
Няма да търся във теб огледало,
за да се блъсна в преграда от лед.
Няма да следват сълзи или драми, ...
Ябълка красива леко позамита
Той с ръка подаде на едно момиче
Радостно доволно даже не попита
Как се заразяват хора с хепатит А
Ако някой пръска лошата зараза ...
О, не избързах да те погледна в интереса!
Сбърках си интересите с теб.
На различна планета съм, друже!
Незнанието на твоя език пари мозъка ми като огнена звезда.
Кой каза, че различните хора се отблъскват? ...
Целувам очите с тъгата стаена.
Галя ръката до кръв наранена.
Душата ми, татко, пред теб коленичи,
за да ти каже, че тъй те обичам!
Чуй ме, за всичко съм аз благодарна! ...
Ти тръгна си във онзи мрачен ден
и взе със себе си частица ти от мен.
Тръгна и за миг не се обърна,
за последен път очите ти да зърна.
От ревност беше завладян ...
Съня ми от покой лишаваш,
дълбаеш в мен и обвиняваш,
като цигарен дим дъха задавяш,
дори за миг не ме оставяш.
Като картината, притисната от рамка, ...
Светът се разбужда тъй чист и красив,
разкършва плещите засмян, мълчалив.
И пуква зората, здрачината редее,
а Изтокът в пурпур полека светлее.
И мигом препуска табун буйни коне, ...
Дано
Ръцете ми - две щедри невъзможности -
прегръщат лунноцветите на любовта.
Душата ми въздиша над словата на поетите -
поех по дирята, оставена от техните пера. ...
Позволи ми да те докосна -
утре няма да съм тук и да мечтая за теб.
Позволи ми в сърцето си да те нося,
макар далеч да си ти от мен.
Позволи ми да стоя наблизо ...
Очаквано и неизбежно залез ще запали
кибритените сгради във квартала,
от лятото разпуснат и ленив.
От мене управляван е кварталът,
от своята тераса аз го притежавам – ...
В мрака тъмен и опасен наблюдават те очи червени.
От Ада ги изпратиха и им заповядаха
да убиват и разкъсват плътта туптяща,
от нея жадно да се хранят и нищо да не оставят.
Луна – червена. ...
Равносметка
Какви сме глупаци?! О, колко сме прости?!
Зомбирани бродим в свободен затвор!
Акъл не приемаме, даже на гости,
на други единствено правим разбор! ...
Никога не съм обичала така,
душата ми струи в усмихнатите ъгълчета
на устните ти кадифени.
Никога не съм обичала така,
сърцето ми пулсира в бляскавия поглед ...
Стъклен студ в поглед мрачен, потискащ…
Ежедневно го срещам у хора…
Ей така… някак… ми се приисква
да стопя стъкълцата умора…
Между мен и тях – тон от бумащини, ...