Poesía de autores contemporáneos
Моята ракета към звездите 🇧🇬
прилича доста на метлите.
С нея честичко летя
към звездните деца!
С тях обичам да играя, ...
Етюд за предстоящата забрава 🇧🇬
Софийската мъгла е безпогрешна,
нахълта ли неканена в дома.
Тършува в изоставения дрешник,
в кашона с непрочетени писма. ...
Фурната на Бога 🇧🇬
Във фурната на градския площад край мен се пъхна благото бабенце,
а аз отвън примирах си от глад – в залостен град с вериги и кепенци,
мечтаех си! – приятел да реши, щом мине, две-три бири да почерпи,
за да не зъзнат нашите души! – сред седем милиарда черни шерпи, ...
С най-прекрасното небе 🇧🇬
И се будеше с мечта:
в междузвездните пустини
да политне със метла!
Той през ден четеше книги ...
Бъди добра... 🇧🇬
Бъди добра.
Умолявам те, бъди добра!
Не можеш друго да направиш
в този свят… И другаде ...
Краят на ненормалния път 🇧🇬
… понеже приближавам се към края на своя ненормално дълъг път,
прииска ми се просто да узная какво за мене мисли си светът? –
дали във невъзможните си мисли не съм му някой лишен изтърсак,
след който просто трябва да почисти и да ме скрие в бездните от мрак, ...
Там е 🇧🇬
танцува ли морето със звездите?
Ако отговорът е конкретно - да,
дали за позволение, небето пита?
Какъв ли е любимият им танц? ...
Кукла 🇧🇬
с която играеш на мъж и жена.
Раздаваш прегръдки след звучни шамари,
а после си мислиш – какво от това.
А мене животът така не научи ...
С усмивка ме спаси! 🇧🇬
Очите ти са палаво море.
Намигнеш ли на мен, другарче,
пламва в огън моето лице.
Усмивката ти с радост ме дарява. ...
Една (не)сънувана нощ 🇧🇬
- Да ходиш по Земята стига!
Я върху облаците скачай
и бързо тук при мен се качвай!
На гоненица със звездите ...
Частица от малкия град 🇧🇬
Този град, малък, но истински,
ме посрещна
с овошки черешови
от цвят натежали. ...
А стомахът е само един 🇧🇬
всеки рафт е пълен със храна.
Печката, опърлена от огъня,
тенджери, тежащи с чудеса...
Сякаш, че пришествие започва. ...
Богатството на две слова 🇧🇬
Дъждът господства над света.
Щурее тоз хлапак немирен
по покриви и по стъкла.
Прихлупило се е небето. ...
Подир Жената-Жар птица 🇧🇬
Бог поиска от мен
да те водя в гори със сърни,
да ти вия корони, да те грея на огън в зли доби,
да ти плискам потоци светлоструи на тихи вълни, ...
Лавандула 🇧🇬
Мъничко е но притежава очарование
Лавандулата е лилава на цвят
Тя расте по целия свят
Извиват се дълги подбалкански полета ...
В края 🇧🇬
Като сит домашен любимец,
ето - той заспа в тишината.
Светъл и чист, сякаш малко дете,
спря да пита:" А сега, накъде?". ...
Цирк "България" 🇧🇬
Но защо си отива циркът точно в средата на лятото?
В своя мръсен фургон акробатът трико е изул.
Клоунът дреме пиян, а в конюшнята потна намятат
връз очите на коня ...
Върколак 🇧🇬
постоянно скубеш ми крилете.
С очите от счупен леден критал
не виждаш как си сменям цветовете.
А може би виждаш, но те е страх ...
Белег 🇧🇬
за радост се случва със нас всеки ден.
Дали ще е волна песен на авлига,
или ще е болка на ранен елен.
И кармата ни съди, награждава, ...
Белоснежно 🇧🇬
като приказка бяла,
с тези снежни усмивки
разпръснати с благост,
сякаш с капчици вяра ...
Твърде късен втори Ноев ковчег 🇧🇬
човекът вече не е човек
Твърде Късен изкуствен интелект
след дистър на китара и осемструнна
щом не знаеш ли плуваш във вълни на шест бала струни ...
Гората на безутешните елени 🇧🇬
През поляните мои зелени
мина с босите си ходила.
И във мен зареваха елени.
На очите ми падна мъгла. ...
Написано със сълза 🇧🇬
Щом прелистя душата си – влизам в забравена книга
и откривам, че времето никога нищо не трие.
За да съм откровена – прашинка любов не достига,
щипка лудост ми трябва и капка небесна магия. ...
Само веднъж 🇧🇬
Накъде да вървя? Този град е заключена лудница.
На червен светофар преминава животът ми тук.
И са толкова гадни, еднакви са дните и мудни са,
сякаш аз не живея, а в мене живее ги друг. ...