Poesía de autores contemporáneos
Недостатъчност 🇧🇬
Имаше вярност
Имаше грижа
Имаше топлота
Имаше дом ...
Рубаи - 7 и 8 🇧🇬
Когато мечтата превърнал си в цел,
към връх непокорен пътека поел –
или към сияйна далечна звезда –
лети като гордия скален орел. ...
Старчето на детската площадка 🇧🇬
Понеже младостта ми беше кратка –
до днес така не се и наиграх! –
се залюлях на детската площадка
на люлката, потънала във прах. ...
Нека е лято 🇧🇬
скука и тишина.
Разби с гръм и трясък
пенлива вълнà
и превърна брега ...
Мен, Белята ме зове 🇧🇬
крещи гласът на Мама.
Уви, на сто парчета стана,
а аз ги исках сто и две...
Белята сътворих голяма, ...
Да можеше, ала увѝ... 🇧🇬
да ме погледне друга, много влюбено,
а не да се залива със сълзи,
понеже видиш ли, ще ме загуби...
Да можеше със твоята душа ...
Рециклиране на боклука 🇧🇬
Свит в своето русло, ръждясала табела!
Самин, кат куче! Вие в полунощ! Плаче му душата.
Характер лош. Напусна си деца, жената!
Съветник в дом с алкохол приятел. Предател може би! ...
Синът на Тихата вода 🇧🇬
... все по-навътре в същността на зверски млъкналия камък
дълбая с тъпите длета – и не хвърчат искри и пламък,
плющят над моя черен хляб цял ден сахарските самуми,
каторжник, мъкна – сам и слаб, неизговорените думи, ...
Острови в душата - 27 🇧🇬
следеше дългокраките мадами
по плажа с поглед вял. И саможивецът
усети, че са те в семейна драма.
Полина се престори на вглъбена ...
Пролетно вълшебство 🇧🇬
в едно небе, изпълнено с любов,
ще плачат с мене облаците бели
от щастие огромно – вечен зов.
Не се страхувай, обич донеси ми, ...
Време 🇧🇬
И не че ме е страх, че времето минава толкова непроследимо бързо.
Утре слънцето отново ще изгрее, а аз ще отворя очите си и започвам отначало. После отново ще се боря с Хронос, опитвайки се да го надиграя. Ще ...
Мисли 🇧🇬
Сърце от огън и лед в едно.
Ти ме палиш, аз те гася.
Накрая всичко се върти.
И в очите ти виждам любов - ...
Ранена 🇧🇬
Ала не мога
Искам да ти простя
Ала все още...
не мога ...
Неро, не! 🇧🇬
всяка пакост е юнашка.
Миловидно всеки път,
маха весело с опашка.
Неро, не! Размахвам длан, ...
България е ялова хранилка 🇧🇬
... дали защото лятото си тръгна, и – да се върне нявга, обеща? –
търкулна се над мен Луната кръгла с надежда да обиколи света,
и аз проводих своя чорлав залез на хълма с подивелите треви,
в небето се подписах с показалец и пожелах си – карай, да върви! – ...
Моят август 🇧🇬
Моят август натежал е от слънце,
по - жарък от нестинарска пътека.
На деня по дългата сянка се спуска
изживян, осъзнат, мимолетен. ...
Черна рокля 🇧🇬
Помниш ли, че за годишнината ми я подари?
Гримът ми беше лек, усмивката широка,
с приятелките се надявах да танцувам до зори.
“И аз с приятели ще бъда“ в слушалката ми каза. ...
Проста молитва 🇧🇬
Всеки ъгъл от моята стая
запечатал е как посред нощ
някой идвал е – тих и потаен,
и е ръсил от лунния кош ...
Картина 🇧🇬
шумно и диво,
съкровища,
приказно царство
навътре е скрило: ...
Острови в душата - 26 🇧🇬
дори със Поли трудно той говори.
Видя, че Роси сришом пак е плакала,
душата му безмълвно се затвори.
Разбираше упорството у нея, ...