ПОЕЗИЯТА – МОЯТА ЖАР-ПТИЦА
... с Поезията – моята светулка,
два века вече дишам на света.
Душата ми ликува – и трептулка! –
когато рими пиша и чета. ...
От обед сухи ветрове препускат
и бият се с дървета и стени.
Смени луната слънцето. Пак друсват
тревите свойте шепнещи вълни.
И цяла нощ антените проскърцват, ...
Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад,
представи си я – весела, смугла, с нашарени длани.
Есента. Още август разгърден и бос е, и млад,
но тя скита невидима там, сред листа разлюляни,
от докосване плахо. Художник е тя – самоук, ...
Изгарям бавно в твоите прегръдки,
и когато шепнеш ми “Обичам те”.
А денят и нощта са вечните свидетели
на любовта, която ни обвързва.
Като нестинари, вървим по жаравата ...
Спомни си за тях, Българийо моя,
за героите свои ти им припомни.
На българите за историята им своя
ти разкажи, за славните ти герои и битки.
Разкажи за историята на твоите герои сега, ...
Пресипнала от викане във тихото,
една любов внезапно си отиде.
Изтръска пеперудените стихове.
Изпи до дъно чашата с обида...
Нарами престоялата надежда ...
Когато са си отишли зимата и есента
Идва ред на пролетта
Дългоочаквана и топла е тя
Тогава растат най-красивите цветя
Красива магнолия извива своите клони ...
В душата ми се крие нещо бяло,
чисто като есенна роса,
а на повърхността ѝ често излизат
черни кошмари, будят ме и не мога да заспя …
Борбата с доброто и злото ...
Вчера и днес морето различно приветства:
Добре си дошъл или просто не става!
Вятърът тих, утре - бури донесъл,
превръща се в стих на някоя песен.
Мъглите вечерни с утрото вдигат завеса, ...
Мъжът не може да забременее.
Тъй Бог решил е във Светото Сътворение.
Чух, в Анадола продължават да се пробват.
Не са съгласни с Божието решение.
Две майки с две дечица на голям плакат. ...
В мотела, станал с изненада стряха,
Момчил плати за още две нощувки.
След час отново в болницата бяха.
Без сянка на притворство и преструвка,
и двамата с тревогата за Роси ...
Не ми се пише, ех, не ми се пише,
каквото имах, всичко разпилях.
По-малко в проза, повече във стихче,
дали разбран от другите аз бях?...
Какво ли още мога да разкажа? ...
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ПЕСЕН
Над всяка вис, след всеки дъжд изгрява
с усмивка нова Слънцето лъчисто
и с топлината си добра дарява
светлата си вяра, чувствай, чисто! ...
Не съм ли ти казвала? Обожавам кафето!
С аромата му започва нашия ден.
Приготвяш го у̀ставно - с каймак и горещо,
с две бучки обич подсладено за мен.
Не съм ти казвала, но всъщност, ти знаеш ...
Цял свят е поставен между нас,
който се опитва да ни раздели.
Но сърцето ми бие да те назовава,
вече без теб не мога, не мога…
Един мост между студеното небе ...
Мина някоя година, Ванко поотрасна,
панталонките му къси, ризката му тясна.
Станал е и беладжия, с прашка във ръката
цял ден птичета и котки дебне под стрехата.
Майка му го води в Мола, да го издокара, ...