Poesía de autores contemporáneos
без надежда(посветено) 🇧🇬
От болка не виждат моите очи,
научи ме тъй силно да обичам,
но защо не каза, че боли!
И ето, там ще се завърна, ...
Морето болка не изпитва 🇧🇬
за влюбени и ранени души.
За чувства слаби и за чувства крайни,
като хляб с него и ти се нахрани.
Море красиво за много жадни, ...
Улицата на любовта 🇧🇬
Какво си ти за нас?
Шумна многолюдна улица,
по която срещаме любовта.
Вървим с чувства в джобовете ...
дълбини 🇧🇬
се спрях на хоризонта ти
или съм само
скъсана тъга
като билет за цирк ...
Разградска поезия 🇧🇬
се носят из нощта безкрайна,
в лъчи от звездното сияние
сноват през тъмнина омайна.
Единствените странни минувачи ...
Щастие 🇧🇬
във нашия бетонен век?
Живота си живеем полуживи,
забравили за думата човек.
Затворени в панелени кутии, ...
Недей риваа 🇧🇬
С крокодилски сълзи
стига си ревала.
Нима не си разбрала,
че младост се не връща! ...
Копнежно... 🇧🇬
от твоето море,
която нежно се разлива,
там, на твоя бряг...
Опитах се да бъда птица ...
Интермецо от Всемира 🇧🇬
пред тебе непрестанно да тека."
Ангар
Аз ручей съм и съм река,
и вода мълчана ...
Нарисувай ми, художнико! 🇧🇬
усмивка,
която тъгата да не може да изтрие.
Нарисувай ми, художнико,
сълза, ...
Мислите си чувам 🇧🇬
Обличам мисли
в стари думи-
дрипи.
Като просяци ...
Къде си, китна есен 🇧🇬
есента смени.
Зад облаците тъмни
слънцето се скри.
Навън е мрачно, ...
Пирин 🇧🇬
Пътеката се губи сред скалите,
а после свива в гъстия лещак,
дочувам радостния жужел на пчелите
и влюбения славей пее пак. ...
незавършено 🇧🇬
От дълъг душ
От картини изпоцапани със туш
От спомени ненужни... празни
От лицемери разни ...
Белоснежен пух 🇧🇬
Безброй несбъднати мечти
върху воал от сребърна илюзия
капят тъжни и сами,
феерия от белоснежна там дифузия... ...
отново 🇧🇬
няма промяна никаква.
Дишам и ми е скучно
опитвам всичко за да променя това.
Наранявам себе си за да видя дали изпитвам болка още, ...
С кервана на мечтите 🇧🇬
плувам във вълшебен свят,
где небето ясно синьо
спуска плащ над чуден бряг.
Там вълните галят нежно ...
* * * 🇧🇬
с душата на „искрено и лично” изгонена мечта.
Достатъчно ти подарявах и ден, и синева,
достатъчно сънувах изпокапали есенни листа.
Спрях се в мига на пречупващата се дъга, ...
Без да ме боли?! 🇧🇬
а теб те няма да ги спреш
и устните "обичам те" изричат,
и умират в сладкия копнеж...
И няма те, аз зная, ...