Ухание на сънища
долавя всеки ритъм на сърцето!
Ухание на приказка и нощ, полуизмислена,
му подарява само гъста утринна мъгла.
Ухание пристъпва тихо, ...
Честит рожден ден! Днес ти пожелавам:
Бъди ми жив и здрав! Бъди честит!
Сърцето си във знак на обич ти дарявам -
сърце, в което ти си скрит.
Желая ти да бъдеш много силен! ...
укротила съм се, карлито
дори не дишам като хората
едва, едва поемам дъх да не прогоня листата
на есента
покриха ме,скриха краката ми в нежни окови ...
На самотата непрогледната тъма
с воал от безнадеждност ме обгръща.
В незнаен ужас мрак и пустота
като бездънна пропаст ме поглъщат.
Смразяващият зов на вечността ...
Може би е топло там, където си,
а може би има студ в твоите очи.
Може би слънчеви са дните ти,
а може би вали – там, където си...
Когато „може би” е колебание, ...
Тя винаги се връща в полунощ -
безумна, безнадеждна и унила,
във себе си на всекиго простила,
ала сама със себе си на нож.
Тя винаги го моли за любов, ...
Каквото и да ми дадеш, винаги си го вземаш.
Всяка целувка така боли.
Всяка мечта и надежда ми отнемаш,
даряваш ми щастие, но после и сълзи.
Какво направила съм ти, не зная? ...
Утрото настъпи, слънцето е в моя прозорец,
то ме гали нежно!
Усмихвам се щастлива от това,
че чувствам нещо тайнствено, като съня!
Поглеждам навън,красиво е! ...
Огнена
Огнена си. Топла жарава на мрамор студен,
родена в пламък, изгарящ силует от звезди.
Искра си. В тъмнината на нощта прогонваш
черни сенки с бяла светлина. Пареща си. ...
За какво си говорят цветята?
Дали за изгрева очакван и нежен,
който ще ги събуди утре с целувка,
или за полъха на вятъра - копнежен,
за мечтаната, любимата... милувка. ...
Какво да дочака? Кого и защо?
Толкова просто е - налей и да пие!
От любов е пияна, а й горчи
до задавяне скришната рана.
И плъзва се нещото във очите й, ...
Песен на щастливеца
Аз стъпвам боса по туптящите паважи
и пулсът ми отеква в моя ден,
отлитат от съня ми хиляди миражи
на влюбения слънчев изгрев в мен. ...
Сънувай ме...
В твоя сън съм обичайният ти гост,
идвам тихо, а без сбогом заминавам.
За да стигам аз до теб, ти изградил си мост,
по който всяка нощ тихичко минавам... ...
Разплаках ангелите. Ах, горките!
Дъжд изсипа се от техните сълзи.
Че винаги така се случва с добрите,
все някой се намира да ги нарани.
Разплаках даже дяволите черни, ...
Цял живот като идиот се боря
за теб нещо добро да сторя.
Но всеки път нещата пропиляваш
и ми казваш колко много съжаляваш.
Кажи кеф ли ти е да ме нараняваш, ...
Живеем сякаш със завързани очи
и хлад нахлул е в хорските души.
Вървим по улици, обгърнати от студ,
с погледи невиждащи един друг.
Бездушието като някой демон лют ...
ПО ПЪТ КЪМ МИНАЛОТО ЩАСТИЕ...
Звезди издъхват без причастие...
Одра луната в облак разтревожен
приседнал спомен невъзможен,
по път към миналото щастие... ...
Тъмен облак като призрачна мъгла се стеле,
а дъждът навън вали, вали, не спира,
останал сам във своето безвремие,
бавно, но сигурно умирам.
Умирам аз, но не за туй, че час последен ...
В очите на баба съм виждала татко,
удавен в дълбоката паст на сълзата й.
Голям като вик и студен като замък.
По-дребен от слънце, по-тежък от вятър...
По устни от восък се стича усмивка, ...
Сбогом, моя любов
Тъжен поглед, премрежен от сълзи.
Усмивка тиха, изпълнена от сладки спомени.
Устни прошепват думи заветни, но звук не излиза:
„Сбогом, моя любов, раздялата е близо.” ...