Poesía de autores contemporáneos
През девет разстояния в десето... 🇧🇬
И луната във мен ще се смее.
С онзи летен смях, чийто кълнове
от мен във тебе после ще прелеят.
Докосни ме с очи. И ще бъда ...
Как да те забравя 🇧🇬
щом огъня в сърцето ми гори
и болката във рана се превърна
и много, много ме боли.
Ти бе за мене слънце и небе, ...
Морско, докосващо, хумористично... 🇧🇬
донесена направо от морето.
Един приятел я дочул на плажа,
разказвали я някакви момчета.
На някакъв крайпътен тротоар ...
изстивам 🇧🇬
в нежни спирали
завихрят
изкормена зима
повтаряемост тежка ...
Не искай да ти дам, което нямам... 🇧🇬
Не отхапвай изкусителния плод,
похотта си в мене не засаждай...
В душевната ми почва нов живот
от греховното си семе не очаквай! ...
Моля се 🇧🇬
Напреде пътят е далечен,
хоризонтът с тъмен облак е засенчен
и мрак пропива се в душата ми,
в мъгла давят се сърцата ни! ...
Потъмняло сребро 🇧🇬
като прашинка притулва се лениво в мен...
Да се въззема ли ...от блясъка му тъжен...
Полумъртва ли съм...или плод забравен?
Изгонена ли Ева от Рая? ...
Ръждива обич 🇧🇬
След толкова години,
изтлели яко дим,
не иска да отмине
и май ще ú простим. ...
Настроение 🇧🇬
Сега е есен.
Дъжд вали навън
и капките почукват
по стъклата. ...
Моята самота 🇧🇬
Моето енергийно владение.
Пие от мощния пулс на Вселената.
Със собствен ритъм,
с блудкав вкус от приличия, ...
Нали ме знаеш 🇧🇬
Недей, за Бога! Вече няма смисъл.
Остави ме. Не можеш да ме спреш.
Знаеш, че може да бъде по- лошо.
Не искам да говоря повече. Затуй мълча. ...
Измамена. 🇧🇬
Донесе ми радост в сърцето,
ето пак измамена от теб бях,
ядосвах се сега за теб
и сълзи от очите ми текат, ...
За да бъдеш 🇧🇬
да го накъсаш на парченца светлина,
да издълбаеш образа на ритъма отминал,
да се рисуваш... със завързана ръка.
Под истините "пресни" да се скриваш, ...
Факт 🇧🇬
но защо ли,
за тебе, или за отлитаща любов,
със себе си отново спориш
и питаш Аз-а си суров. ...
Обикновено момче от квартала 🇧🇬
Не ти повярвах, когато...
проповядваше сред нас...
Но... разбери ме... изказът ти...
никак не го биваше... ...
Така реших 🇧🇬
И да пиша няма смисъл, знам.
Моят свят е винаги обречен,
но сега нито на копнеж, нито на вълшебен блян.
Сега съм сред моята си мъка, ...
Беше един юнски ден... 🇧🇬
Аз се качвах нагоре по стълбите...
Той мина край мен...
Винаги ще помня тез очи - зелените...
Винаги ще помня тоя ден, ...
За двама ни... 🇧🇬
По сухата коруба те познах...
по раните - насекли кръгозора...
към тебе тичах... спирах... и пълзях...
и нежна бях... и кожата си порих!... ...