Сълзите, излети по мен, Прости...
Лошите моменти забрави...
Била съм просто дете...
Топлата ти прегръдка ни помага с татко напред да продължим
и в живота с по-смели стъпки да вървим... ...
Сипи ми капки жалост,
пристрасти душата за отмора,
Хипнотизирай болката без скорост!
Попитай ме за милост в безцветната си флора,
открий усещане за старост ...
Отрудено време
Живот изстрадан, с болка и труд....
Ех, живот, откупен с обич във студ...
Изпит пореден, сърцето отбира,
но щастие вярно сърце ми намира... ...
Вървя ли? Накъде отивам?
Следите светли в мрака следвам сляпо.
Към притъмнялото небе обръщам взор невзрящ.
Проклинам своята съдба
Че малка грешка коства ми Света. ...
Тиха нощ, небосклон цял в звезди.
(Както пишат редица поети...)
Ние двамата бавно вървим.
Кротко нашите пръсти са слети.
Ти си мислиш за свои неща. ...
Ти беше мойта болест нелечима,
агония в последните ни нощи...
Завинаги от тебе си отивам,
а ти в това дори не вярваш още!?
И мъките, и раните си взимам, ...
ДА СЕ СЪБУДИШ
> Да се събудиш и да разбереш, че не можеш повече да обичаш.
> Да се събудиш и да разбереш, че досега си лъгал.
Ужасно е!
> Да проумееш, че може би с това ще причиниш страдание на друг. ...
Един до друг замислени седим.
Раздялата помежду ни се е свила.
Неспособна е любовта ни да я задуши
или у нас за прошка не остана сила?
Позволихме си с тебе да грешим, ...
Двойствена
В кадър: Тя е красива, прилежно облечена.
Зад кадър: Пак е красива, но разсъблечена.
В кадър: Смее се тихо и му казва: "Недей!"
Зад кадър: Пак се смее, но иска да бъде "злодей"... ...
Още помня какво ми казваше
или как се смеехме на плоски шеги.
Толкова близо до сърцето
и толкова обич, която не успях да ти дам.
Далеч от всяка болка, ...
На двора съм седнала, с писалка в ръка
под шарената сянка на лозата,
пиша своята нова творба,
вятърът тихо танцува с листата.
На клона провиснала старата люлка ...
Идва Нощта, аз през сълзи тихо я посрещам.
Усмихва ми се тя: Защо плачеш? - пита зловещо.
Не плача... това са просто сълзи - отговарям й аз.
Плачеш и те боли... - прошепва ми загадъчно тя.
Откъде знаеш ти какво му е на моето сърце? ...
Тихо е. Светът сега е празен.
Няма вече смях и веселби.
Въздухът тежи във мен досаден,
набразден от шум на пърхащи пчели.
Искам днес да съм далече. ...
Ще обвия твоя ден с воал от рози,
a страхът ти ще затворя в сребърен кафез,
всички твои грижи и неволи
ще прогоня от съня ти още днес.
Ще залича всичката ти болка, ...
След раздялата
Прогони ме. Не съм ти вече нужна.
Остана само стон, разтворен в тишина,
последното „Обичам те” преди да стана „чужда”
и пурпурно небе над ничия земя. ...
Обичаш сам на себе си да бъдеш враг...
твърденията ти са двусмислени и противоречиви.
В черупката си криеш се... излизаш в полумрак
и на околните раздаваш плодове изсъхнали, горчиви...
Съзнанието ти е сиво, мухлясва от предубеждения... ...