За едно танго...
Не я познаваш, а я просиш като вяра.
До зрънце свил в юмрука гордостта.
Залагаш себе си. За обич. Хвърляш зара.
Късметът вятър е, политнал без следа. ...
Облаците снощи се здрависаха.
Гръмко се разсмяха и празнуваха.
В стихове живота си описаха.
Дълго на раздяла се целуваха.
Сблъсъкът им срещна ги случайно. ...
Листо, нежно подхванато от есенния вятър,
бавно издига и извисява се над земята.
Сякаш като сцена от куклен театър,
да поеме своя път нагоре към небесата,
но да достигне до тях дали ще успее, ...
Защо избрах пътеката през младата гора,
обагрена от тъжния октомври?
Защо те срещнах в сумрака сама
и спряхме, без да проговорим?
Защо се гледахме и до сълзи ...
Два комара в стаята бръмчат
и прясна кръв си търсят да ядат.
Единият, по-гладен и напет,
на другият все даваше съвет:
"Не пий от него. Той е просто пес. ...
Сънувал ли си живата вода,
отпивал ли си от нея с надежда,
влюбвал ли си се в "Неродената мома"
и всеки път към нея ли отвежда?
Отхапвал ли си ябълка отровна, ...
Знам, пак ще има сложни обяснения,
пак ще чакам тежките решения,
ще има упреци от хората странични
и от приятелите тъй "обични".
За всичко пак ще съм виновна аз ...
Човек се ражда сам и сам умира.
Човекът днес не вярва в чудеса.
Така във делниците си недосъзира
най-видимите, истински неща.
Стремим се все към нещо по-голямо ...
Бъди ми слънце, буря, дъжд и вятър...
Буди жената в мен за обич свята.
И, сгушена в прегръдката ти топла,
дъхът ти нежен да ме гали,
нощта да чуе страстните ни вопли, ...
Когато утринта разцъфне бяла
от пролетни цветя и пеперуди
и младите фиданки тръпнат жадно,
за пръв път свели цвят от изумруди,
когато вятърът въздъхне тихо ...
Божествен откос - БУМ - и роди се света
със помисли чисти и със сълзи роса.
Чувствата лумнаха в огън негаснещ -
любещо галещи и силно болящи.
Небето изплака първите думи. ...
Любовта, дето носи сезоните
и се ражда след всяко усещане,
не заспива, а диша във спомени,
за да бъде завинаги вечната.
Любовта, дето спира във времето ...
Нежно подреждаш разбърканите ми коси.
Очите ти премрежени и натежали от желание,
потъват в тъмното на моите.
Тръпнещите ти ръце едва докосват моите пръсти,
жадните ти устните пият сладостта на моите до сетен дъх. ...
Непипнат кокал. Пълна е чинията.
Прогнозите. Изобщо не ми дремят!
Една калинка с точка е индийка.
И кучето го няма. Като тебе.
Линейна перспектива за очите. ...
„На прощаване" по Христо Ботев
от Марчо и от кмета на Сливенските минерални бани
стая № 24 от 4 до 24 март 1968 год.
Не плачи, майко, не тъжи,
че те остави на село. ...
Цел някаква... неясна, но постигната
на перваза на прозореца приседна.
Запали си цигара... от зелените
и взе да си мърмори отегчено.
"Къде изгубиха се дните бели, ...
Защо мъжете, които твърдят,
че ме обичат и в любов ми се вричат
не искат те за мене да се борят?
Нима не виждат, че под привидната ми сила
се крие нежно, крехко цвете? ...