Изрони се разкошен цвят от люляка, поморавя земята...
Със топлината в края на деня ме мами ново лято...
Протегнаха се дните ми лениво и слънцето високо е застинало,
настига ме с презрели плодове и лепне сладко минало.
Големи захарни целувки, поличките със белите волани, ...
История без край
Плашлива започнах да говоря с теб,
когато започна да ставаш част от моя ден,
с моите приятели и моя свят.
Деликатно започнах да те опознавам ...
Душата ми страда, душата ми плаче.
Ти пропуск ли искаш за тази тъма,
не те ли е страх, че с мен ще попаднеш в беда?
Ако в лунен лъч пребъдеш и докоснеш езерната вода,
около която играят самодиви с ангелски лица, ...
Изгуби ме преди да ме познаваш,
да влезеш в моя свят не пожела,
с усмивка всеки укор отклонявах,
явил се като призрак в мисълта.
Повярвах, че в душата си погледнал, ...
Нима не знаеш колко те обичам?
И как боли ме щом и теб те заболи?
Как сълзи по бузите се стичат
щом тъга в очите ти се появи?
Щастлива съм, когато се усмихваш, ...
Спомняш ли си първата целувка,
спомняш ли си пълната луна?!
Във гърдите ни пулсираше въздишка,
в очите -спокойствие и топлина.
Спомняш ли си как над нас валеше, ...
Цветен химикал
Кой пише с цветен химикал по моята душа,
не знае, че после не мога да изтрия?
Следата, останала игрива, цветна, сияе
в мен, като мъничка светулка проблясва. ...
Това е една моя песен, която така и не реализирах. Написах я през 1995 г. и сега с някои редакции я публикувам. Въпреки че звучи наивно, тя е много ценна за мен, затова я споделям с вас.
Няма те. Олекнало е вече мойто рамо
и сам в сълзите си се давя.
А исках за из път да те целуна само,
дори това да ...
Сребролунна нощ... една китара...
с чудни струни, сякаш живи...
И една божествена отмара...
по тръпнещото ми тяло се разлива...
Луната бе свидетел на греха ми... ...
Видях в очите ти променливата крива
(и себе си видях - но заглушен).
В сърцето ти един човек умира
(след време той ще бъде прероден).
Забрави името, обесено на клоните, ...
Сънувах те чрез сянката на вятъра
Сънувах те чрез сянката на вятъра
и разказа на капката, в окото ми стаена,
чрез мекотата на тревата
и вярата, че съм последна. ...
Добър вечер, мили! Пак ли си дошъл?
Защо? Кажи ми! Сам на себе си го причиняваш.
Пиян отново. А за кой ли път?
Или си мислиш, че така ще можеш да забравиш?
Плачеш. За коя? За мен или за нея? ...
Оставете ме за мъничко да помечтая!...
Нека поне миг да полетя над градските ни пошли светлини...
Нека поне в мислите си имам свободата да съм в рая,
нека попътувам със затворени очи...
Оставете ме за мъничко да посънувам!... ...