Фея залезна слиза по утро лазурно -
изпява се във облаци и изгрев златен,
в небето извезва лъчите - ажурно -
от арфа цветна със акорди по дъгата...
От трелите на птиците - във тишината - ...
Спомняш ли си, не те молих да останеш.
И сълзи пред тебе не пролях.
Ръка дори не ти подадох,
а само празен поглед с арогантен смях.
Спомняш ли си, обяснения не исках. ...
Когато сенките паднат и гората зашуми,
когато луната се изпълни с белота,
тогава ще бъде тихо, нали?
Тогава ще съм сама, но не в самота...
Когато луната и морето заиграят, ...
На моя рожден ден...
Какво, че днес останах аз без цвете,
какво от това, че сега не си до мен?!
Хей, хора, я се изправете,
вие ще сте гости на моя ден рожден! ...
Белее утрото във дъжд обляно,
извечните простори плачат в самота,
светът превърнал се е в тъмно блато,
свърталище на всяка суета.
Пороят няма злото да измие, ...
Тази нощ се събудих от отчаян женски вопъл: "Няма ли място за мен в този скапан свят..."
Не успях да изляза достатъчно бързо...
ТЯ потъна в нощта, дори не ме чу...
Дай ръката! Изправи се!
Той, светът, е светлина... ...
В тишината на отминалите дни,
седя аз безмълвен в този късен час,
вълните плискат моите гърди,
самотен на брега на чуден бряг.
Гледам небето пак с очи, ...
Ако очите си за миг затворя,
едва ли някой туй ще разбере.
Дори и вън да тряскат гръмотевици,
ще виждам аз пред себе си небе.
Ако за минута-две очите си затворя, ...
... А розата над скрина ми увяхна...
Тъй както остарява любовта ни.
Целувките ни жарки избледняха.
Сега нанасяме си скрити рани.
И всяка дума - пълна със сарказъм... ...
Полужива
Лудост е душата да мълчи,
когато да крещи нямо иска...
С нокти се пробива, но раните си, за да задържи,
да не изгуби кръвта си се стиска... ...
Намразих себе си заради теб и сто пъти в мълчание се давех.
Умирах, раждах се, мъчех се да бъда пак човек, но болката душата ми разяде.
Какво бе ти? Какво бях аз? Една игра? Една измама?
Илюзия беше и съня, а любовта потъна в забрава.
А приятелите ми къде са? До един сега ги няма. Далеч. Гледайки та ...
Ах, розата ти е така красива!
Ах, розата ти е направо славна!
И герберът ми също си го бива -
застанал във ерекция отдавна!
Щом дойдеш ти, за обич закопняла, ...
Заставаш срещу мен и с поглед спираш моето дишане...
Гледам очите ти изгарящи и неволно ръка към теб протягам.
Отдавам се на спомени, които ме тласкат към неразумно мислене.
За първи път без преграда между нас, искам, но не мога да избягам...
А зная, че не бива да съм с теб сега, но как напред да пр ...
За Смъртта...
"... Страната неоткрита, от която не се е върнал
никой пътник още..." - "Хамлет" - Шекспир
Смъртта е спалня... Влизаме да спим...
В Живота ни е сложена накрая, ...
Ако можех като птица да летя и да те следвам,
в мислите ми нямаше да бъдеш ден и нощ...
Ако можех като слънчев лъч да те докосвам,
в сънищата ми не би бил всяка нощ...
Ако можех като морската вълна да те усещам, ...
"Във виното е истината" - казват,
но мисля, че не е така.
Най-истинската истина показва
най-тъжната и мъничка сълза.
Затуй, като ме гледаш във очите ...
Съдбата с тебе, знам, отново ще ме срещне.
Съдба горчива, от любовта неизживяна,
и пак във твоите прегръдки ще поискам
аз цял живот да си остана.
Защо ли има дни на радост и тъга? ...
НЕ ПЛАЧА
Денят смени отдавна своята премяна.
Болезнено, но нежно сплете пръсти с нощта.
Сега седя самотно, но не в сълзи обляна,
а в мисли за живота, за любовта. ...
,,Никога” изречено с тежест, с лекота съдбата го обръща, ,,вечно” да наднича в теб (да бъде вятър, разнасящ семената на чувства и огън, разпалващ всичко помежду им, сушеви години и порой от мъки със заслон от грижи) но с една надежда - да пребъда утре, със сила обратна и никога да пребъде!!!!!!!!
Ми ...
Тази, която от живота всичко ще взима,
тази, която всеки, когото поиска, ще има.
И вечер ще плаче докато заспи...
Тази, която непрекъснато ще се доказва,
тази, която с агресия и нежност ще омайва. ...
Животът ни затвори в прашен бит,
ограби ни мечтите и простора.
Сега сме тихи, скромни и добри,
но мислите с душите ни все спорят.
Уж всичко у дома ни е наред, ...