Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Той, животът 🇧🇬

Не подценявяй живота, той е артист
и избира своите роли.
Не го мачкай като стих, недописан на лист,
а дописвай, превръщай го в оди.
Той е скитник, уморен е от път ...

terita

Poesía » Filosófica, Civil

2022-12-09T11:29:08+02:00 951 9 7

*** 🇧🇬

Последните години прекарах сам,
защото за последен път дадох сърцето си на някой.
Беше такава бъркотия, бях толкова депресиран.
Просто разбрах, че трябва да изградя самочувствието си наново.
Не бях на мястото, където трябва да бъда. ...

emba98

Poesía

2022-12-09T11:17:40+02:00 511

Какво ми каза мъдрата вода 🇧🇬

... ако простакът винаги държи на твоя труд със кеф да се присмее,
лъжецът да те хвърли във лъжи, крадецът да изчезне – ненадеен,
глупак да ти налива своя ум! – като че ли му плащат три заплати,
или злодей с последния куршум душата ти в отвъдното да прати,
завистникът да те покрие с кал и в черната ...

Валери_Станков

Poesía

2022-12-09T07:00:34+02:00 1.1K 4 2

Силуети 🇧🇬

Под кестените силуетите
играят.
С листа рисуват устни и
очи.
Захласнати не искат и да ...

Айра

Poesía » Otra

2022-12-09T06:55:20+02:00 599 2 1

На небесния покрив 🇧🇬

Тъмен облак иде, паст раззина.
Бяла врана грачи на комина.
На комина бяла врана грачи –
тъмен облак по небето влачи.
С грак подкарва и Луна от свила – ...

МарияДимитрова.67

Poesía » Del paisaje, Otra

2022-12-09T06:54:46+02:00 637 1 2

Изчезна нарОДА 🇧🇬

...Българина ядене ще има,
Малко остават гладни...
Духовността от тук замина,
повечето са няк'си гадни...
Та кой ли вдига глава към небосвода? ...

milkofilipov

Poesía » Odas y poemas, Parodias, Verso libre

2022-12-09T06:54:03+02:00 602 1

Завещана памет 🇧🇬

Възмездието понякога закъснява,
като мечта преди сетен дъх;
в подножието на бездна към връх-
възмездието стъпките ни отброява.
И може в миг небето да се стовари ...

Ranrozar

Poesía » Filosófica

2022-12-09T06:51:44+02:00 1.3K 7 16

Мъжка Любов 🇧🇬

Симпатичните български дами се прибират отново към пет,
извисени над битови драми, тъй решени да стъпват напред.
Крачат мило към своите къщи, към другари, съпрузи, деца.
На мига от душа ги прегръщам! Аз след женски осанки летя.
Вижте младата дама, която през живота ефирно върви. ...

thedac

Poesía

2022-12-09T00:51:45+02:00 602 1 3

Прераждане 🇧🇬

Вихрушка атоми довея празнотата.
Живея две-три преки по-нататък.
Покоят за душата стана лукс.
Епилепсира тя в тръба на Крукс.
И риза усмирителна наденват дните ...

vega666

Poesía

2022-12-09T00:02:14+02:00 668 11 9

Лудница за Поети 🇧🇬

... и – нали със лудите в приюта
всички сме си малко тра-ла-ла,
тръгна и за мен мълва раздута! –
че ми плува в мозъка мъгла.
Че не знам къде съм, нито кой съм, ...

Валери_Станков

Poesía

2022-12-08T21:08:13+02:00 1.1K 2 3

На твое място 🇧🇬

НА ТВОЕ МЯСТО
Колко прилича на мене; тя е непознат
двете обаче делиме; тъй подобен свят.
И тя като мене; чака мъжът
и пак като мене; носи страхът ...

paipar

Poesía » Canción de autor

2022-12-08T19:46:09+02:00 803 1

Глас в пустинята 🇧🇬

... печално е да скиташ по руини и да си Никой, сам във вечността,
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от ...

Валери_Станков

Poesía

2022-12-08T12:50:17+02:00 349 1 1

Дъждът различен е сега 🇧🇬

Тази буря аз познавам.
На пламък прилича повече.
И този огън във душата
слага край на капките,
Които сълзите ми изплакват. ...

Хайт

Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica

2022-12-08T12:46:42+02:00 656 1

Невъзможното случване 🇧🇬

Тихо пада снегът,
закичва с венци
главите на храстите,
буковете се оглеждат
в огледалото на мъглата, ...

gabrielle

Poesía » Filosófica, Verso libre

2022-12-08T12:44:48+02:00 1.1K 1

А струните душевни са ми тънки 🇧🇬

Ела, "приятел", хладно е и нощ е,
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2022-12-08T11:56:36+02:00 630 6 9

Съседите ме чуха 🇧🇬

Душата ми - камбанен звън.
В мене яростно кънти,
че време страшно е навън.
Вътре всичко се руши.
А тя държи една греда. ...

Violet_86

Poesía » De humor

2022-12-08T11:49:29+02:00 722 3 14

Шегата на съдбата 🇧🇬

Някога някъде някак си някой
стигнал случайно завой,
много бил деен и много идеен,
но... бил праволинеен.

toti555

Poesía » Otra

2022-12-08T10:16:11+02:00 749 5 8

Спомени за студените дни 🇧🇬

Умирахме от студ, Господи, колко беше студено.
Дъхът ти излизаше, сякаш си парен локомотив.
Елите бяха се превърнали в коледна украса, побелели от сняг.
А времето често бе хубаво, имаше такива тихи дни.
Нямаше как да останеш в хотела когато навън е толкова бяло и синьо, и излизахме навън уж да карам ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Otra

2022-12-08T10:10:34+02:00 545 1 4

Кълбото на световните въпроси 🇧🇬

... най-сетне се усетих помъдрял, наясно със световните въпроси –
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...

Валери_Станков

Poesía

2022-12-08T08:19:45+02:00 646 4 8

Ден 🇧🇬

Кратко е утрото бледо -
призрак от миг уязвим.
Вик и последвало ехо.
Огън. Пепел и дим.
Там зад всичко невзето ...

Айра

Poesía » Otra

2022-12-08T08:09:00+02:00 781 3 2

Завръщането 🇧🇬

Завръщане, не станало навреме,
променя непростимо битието,
и, натежало като страшно бреме,
не връща вече обичта в сърцето.
Разпръснатите хора са различни, ...

Аделаида

Poesía » Otra

2022-12-08T07:57:46+02:00 804 3 2

Нощем 🇧🇬

В тишината на нощта се чува всичко, особено когато не можеш да заспиш.
И аз чувам:
Леглото проскърцва когато тя се обръща в съня си;
Часовникът тиктака;
Компресорът на хладилника се включва и леко жужи; ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Otra

2022-12-08T07:54:54+02:00 509 1

Така 🇧🇬

Някога, нищото в тебе кънти
Празно е всичкото
Празен си ти.
Някой е тръгнал,
Тръгнал си ти. ...

daik

Poesía » De amor

2022-12-08T07:53:37+02:00 737 2

Декември 🇧🇬

Декември идва със спомени снежни,
с топлина и аромат на канелен сладкиш,
сбрал на трапези традиции древни
и сърца в благодарност с мир да крепим.
Декември събира със суровия блясък, ...

Лютиче

Poesía

2022-12-08T07:53:02+02:00 872 2

Не чакай бъдещето да ти идва... 🇧🇬

Не чакай бъдещето да ти идва,
ни на крака, по-малко пък на кон.
Това, което изореш на нива,
това ще е филията с бекон.
Кой може да чете, седи далече, ...

ИнаКалина

Poesía » Civil, Otra

2022-12-07T21:27:28+02:00 781 7 16

Невъзможна приказка 🇧🇬

НЕВЪЗМОЖНА ПРИКАЗКА
Докъдето поглед стига –
чак до близкото дере,
златовърхата вратига
бледен изгрева пере, ...

yotovava

Poesía » Otra

2022-12-07T20:46:58+02:00 950 2 7

Господи, аз идвам! 🇧🇬

... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...

Валери_Станков

Poesía

2022-12-07T20:11:40+02:00 1.3K 2 3

Бойко за ветото на Радев 🇧🇬

"Ще подкрепя на Радев ветото,
след няколко часа - не ще го сторя,
нали ще изгубя вота от гетото,
аз мисля ли въобще какво говоря!?"

hcs

Poesía » De humor

2022-12-07T18:39:10+02:00 624 1

Лятото вилня и си отиде 🇧🇬

Свърши лятото. Свърши. И жените са всички оклюмани.
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници, ...

Валери_Станков

Poesía

2022-12-07T17:34:54+02:00 386 2 2

О, бетонова земя! 🇧🇬

Защо бетонът ни поглъща
и призрачни кранове стърчат?
В какво природата превръщат
стремежът за богатство, алчността?
И комини страшно и злокобно ...

Juana

Poesía » Civil

2022-12-07T17:31:28+02:00 765 1 3

Жива вода 🇧🇬

Като изоставена къща в гората,
като прозорче светло в нощта.
Така стоиш ми в душата
и не напускаш изобщо ума.
Като слънце зад облаци скрито, ...

gali

Poesía

2022-12-07T17:23:39+02:00 564

Пред бездната 🇧🇬

Преминала през времето,
пред бездната се спрях.
Опитах въздух да поема,
а вдишах капки леден страх.
Стоях и гледах към безкрая ...

Скитницa

Poesía » Otra

2022-12-07T17:22:56+02:00 606 4 5

Добър живот (по Симеон Атонски) 🇧🇬

Кой е признакът на болната душа
безразличие кухо и опразнено от смисъл
А най- лошият учител на света
удоволствие, консуматорство безсмислено
Най- необичайното умение ...

Планинскоцвете

Poesía » Filosófica, Otra

2022-12-07T13:25:28+02:00 576 3

Зима 🇧🇬

Зимата не е вече зима,
няма ги врабчетата измръзнали
да чакат трошиците от хляба ни
с нашата любов поръсени.
Зимата не е вече зима, ...

ВяраНиколова

Poesía

2022-12-07T13:24:40+02:00 817 2 1

Пей с мен 🇧🇬

Дефектен съм –
искам сиво стихче за емоционалната яма
преди Коледните празници,
а ми идва песен, J.
Есен, скука, ...

toti555

Poesía » Otra

2022-12-07T13:24:13+02:00 776 4 7

Мечешка услуга 🇧🇬

Даже децата поквари –
умираш да лъжеш.
Знаят, но хващат ти вяра,
играеш го тъжен.
Казваш им, тя е различна, ...

svetlitschka

Poesía

2022-12-07T13:23:36+02:00 565 1 2

Мрак 🇧🇬

Той е загадъчен и мощен,
непроницаем и незрим.
Кръжи над мен в безсънни нощи –
огромен облак черен дим.
Какво е мракът? Нощ беззвездна? ...

Джерина

Poesía

2022-12-07T13:20:02+02:00 955 6 7

Но този влак… 🇧🇬

Така се случи с нас. Нали?
И влакът, който все не ще да бърза.
Не стигна град, окъпан в сто мъгли.
А точно там една съдба ни свързва.
А точно там зачена с трепет ти. ...

НебесенВладетел

Poesía » De amor

2022-12-07T13:17:59+02:00 513 1

Раздвоение 🇧🇬

През нощта си ти красива,
ала денем е обратно.
В тъмно много си те бива,
а по светло-неприятно.
Вечер лягам със Снежанка, ...

байГецан

Poesía » De humor

2022-12-07T13:17:23+02:00 1.3K

Съм 🇧🇬

Изнежена от ласки,
от думи като пух,
неистинска съм. Маска
над вечно търсещ дух.
От глуми изкривена, ...

МарияДимитрова.67

Poesía

2022-12-07T13:11:57+02:00 548 1 6