На Айя – новороденото момиченце,
открито в Сирия под отломките на
срутените от земетресението сгради.
Беше я чакала! С вяра и обич зачена.
Тя дъщеричка износи след двете момчета. ...
По тясна улица крача, черен път вървя и изминавам.
Следи ме, спуска се... за ръка да хапе,
по земята да ме влачи – черно куче плътта ми да развлачи.
Черно куче спуска се от мъглата през деня
и щом пукне, пустата, кръгла луна. ...
Чесънът, братко, е мой си човек,
толкова благ и толкова странен.
Когато съблича светъл елек,
навънка е рано, навънка е рано.
Навънка е рано и чесъна ръфам ...
ПЕСЕН ЗА МОЕТО КОТАРАЧЕ
... едно бездомно коте ме хареса
по Главната на Варна през нощта,
попита ме: – Какъв ти е адреса? –
и – хоп! – дойде пред моите врата. ...
Човек обикновен съм като всички,
с моите малки радости, грижи и тъга.
Сутрин се усмихвам и редя моите думички,
стихчетата ми излизат направо от душа.
А може би съм малко по-различен, ...
Дали вали, в душата на човеците,
дали събират тихите ти стъпки дъжд,
когато уморена от обичане,
избухнеш като буря изведнъж...
Дали във тази ярост неутихнала, ...
Уморен съм ежедневно да опитвам,
безцелна май е битка със природата.
Човекът е безкрил и по рождение
отредени са му земните окови.
Къде с летенето съм се разминал, ...
Над хребети и над била застанал,
под мен е бездна, а над мен небе.
Очите са молитвено-спонтанни
и инстинктивно търсят само теб.
Единственото, свято продължение. ...
Някъде, някога, в някоя друга Вселена
ще танцувам с теб по луната.
Ще имам и сила, и вяра, и време,
и ще мога да бъда до тебе жената.
Някога, някъде ти ще се сбъднеш, ...
Недей да се страхуваш, ще ме видиш
в пенливите потоци на река,
в проблясваща черупчица на мида
и в тръпнещо лилаво на зора.
Недей да се страхуваш, ще ме чуеш, ...
/ по повод земетресението в Турция и Сирия/
Земята се разтресе из основи,
недрата си оголени раззина
и хиляди животи в тях зарови,
погребани в бетонните руини. ...
Вярвах, още вярвам в добрато,зло.
Вярвам че то може да достигне ниво...
в което всичко да зависи от самите нас.
И да бъдем щасливи в тоз труден час.
Надеждата, казват умира последна... ...
Не зная колко са ви заплатите,
но знам какво ви разсмива,
също знам и какво ви разплаква,
знам и какво ви прави щастливи.
Не ви знам стойността на имотите, ...
Зловещо се пропука турската земя,
смърт нахлува страшна в мирните простори.
В мрак страхът пълзи подобно на змия,
в тухлени стени и тонове бетонни.
Гласовете глухи от подземен ад, ...
Остана на баира само църквата,
надвиснала над мрачната безбожност.
А долу в тишината стенат мъртвите,
погребани под прах и невъзможности.
И няма звук. Ни стон. Светът – застинал. ...
И при хората има ментета
(доста често се срещат дори)
Нещо липсва при тях във сърцето,
а не приличат на демони зли...
Комуфлажът отвън е перфектен! ...
Нейде надалеч от тихия полъх, гръм се понесе,
разнесе се като ветрец.
Птичка разпърха криле и до мене кацна да запее.
Пее, а с думи ми говори. Разказва...
Паднал е някъде убит, от пушка с куршум пробит. ...
Трагедията с радостта вървят
в един живот, в един отрязък време,
различно само в земния ни път,
но обобщително - като поема.
И трябва просто да се издържи. ...
СВЕТЪТ Е ДЖУНГЛА ЗА ЧОВЕКОЯДЦИ
... отвъд портала с Райския обков невям за мене място Господ пази,
нали си дишам всеки миг с Любов и просто нямам време за омрази,
когато се събуждам посред нощ – и мисля, че денят ми, минал всуе,
за мене бе добър, за други – лош, и надам се Бог всеки стон да чуе, ...