Poesía de autores contemporáneos
Със сълзи на очи 🇧🇬
Болят ме вече и очите.
Откажи се!
Много са! Къде да си продам сълзите?
Будя се със сълзи на очи и лягам пак така. ...
Слънце, вятър и луна... 🇧🇬
съмва се, а после мрак се спуска пак,
вали водата, после в кал затъва,
а после пеква слънце и става сухо всичко пак.
Луната - цяла свети, после пък я няма, ...
Там, високо над полята 🇧🇬
води текат, надолу бързат.
Устремени са към низината,
не ще пред нищо те се спрат.
Там, високо над полята, ...
Импресия 🇧🇬
Езеро. По Лунната пътека,
тръгвам... и потъвам в хлад.
Кръгове и страх, а мека
е душата му и пълна с глад. ...
"След 10 години" 🇧🇬
Приятели останахме за цял живот.
Събра ни казармата - нашият университет,
в който бяхме изпратени от народа.
Влязохме различно умни момчета, ...
Хармония 🇧🇬
Изведи душата ми навън,
по улици позорни, скъпа горест!
Порязан нека бъда от очите,
жадуващи за мойте рани. ...
Поема за Стоиловия род 🇧🇬
в Тракия, от слънце огряна.
Залюбил я Тодор чобанин,
беден човек, от рода Яневи.
Взел му Господ очите, ...
Седемте смъртни гряха 🇧🇬
Гордостта те заслепи,
Леността те състари,
Гневът те покори,
Лакомията те обви, ...
Портретно спомени в мен остават 🇧🇬
всяка малка мисъл за тъга.
Портретно спомени в мен остават
и поддържат жива любовта.
Кръстосани, ръцете омагьосват ...
Спомени от сън 🇧🇬
но вървя, вървя в съня си и през нива,
а тя прилича на живот,
обрасла със трева,
полегнала от хиляди човешки стъпки ...
На бой! 🇧🇬
очите -
големи и изписани
със вежди като
лястовичите крила. ...
Момент 🇧🇬
Не забравя той сиянието на онзи ден.
Онзи ден, в който залязващото слънце
сияеше в последната си минута
и с лъчите си по лицето ти, ...