Poesía de autores contemporáneos
Лигави Лигли Литнали на Летящи Листа 🇧🇬
Шум в ушите, гласове в главата.
Тънки съчки в топла печка ще наклада,
ще понеса софрата.
По-бързо, искам по-силно да се люшкам! ...
Не ме забравяй! 🇧🇬
Ще ми простиш ли за това, че те излъгах,
че крих истината от теб, за да не те нараня...
Веднъж видях как залезът си отива със всеки
един лъч светлина, потъна в мрака моята душа. ...
Сърце 🇧🇬
Вехти чувства, пресъхнали извори
и пътеки грешни, изоставяни.
Вечери, настъпващи по призори,
утрини от тъмнина удавяни. ...
Душата ти самотно е пиано 🇧🇬
прашасало от вреченост към самотата.
Завиваш се с любовно одеяло,
а магията изпаряваш му с тъгата.
Клавишите, непипнати с години - ...
Заради хорската завист 🇧🇬
Когато залезът притисне хоризонта
и лунните лъчи пристигнат в моя свят,
споменът за тебе бавно слиза в коридора,
а той от черните ми сълзи е облят. ...
Съдба 🇧🇬
Не, не се наемам да простя,
по-добре е да умра -
никога не падам ниско.
Не, виж до тебе той стои. ...
Хайку 🇧🇬
котва на истината
е и лъжата...
Тъга 🇧🇬
Вятър във сиви поля
гони откършени клони,
есенна суха трева
под стъпалата се рони. ...
хайку 🇧🇬
>
> Не спирай при цветята,
>
> красотата е горе - ...
Ти рисуваш... 🇧🇬
с душата си…
Търсиш онази красивата – ЛЮБОВТА!
Искаш я в сърцето ти…
Ти рисуваш самота, ...
Морско усещане 🇧🇬
Реката тръгна на път към морето.
И скри свенливо в земята ръцете си.
Завлачи сини коси през полетата.
Над нея плакаха птици и облаци. ...
Миг в шепи 🇧🇬
дъхави треви.
Младост, хубост... красота.
Изгряваща луна...
Свод в пера и пълнолуние... ...
Безсъние 🇧🇬
от неканен гост във моя сън.
Колко плаках снощи,
плака с мен и времето навън.
Как кошмарно свършва всичко, ...