Пясъкоструйно времето изтичаше.
Поисках да го хвана, да го сграбча.
Дори опитах се да го захапя стръвно,
но то зловещо смигна и програчи.
Ангелогласно вятърът засмя се, ...
БЪЛГАРСКО ЛЯТО
Една жена с коси от ярки слънчеви лъчи
и морето, и небето събрала в своите очи.
Жена, която в скута си държи
милион усмивки и безброй мечти. ...
Пътечката, обрасла със коприва,
наказва на нозете ми отсъствието.
Божурите тревата ги е скрила,
а розите след баба... не разцъфнаха...
Оградата е лекичко приведена. ...
Да броиш дните на щастието,
то да ти бяга, през пръстите ти да минава,
златен пясък в стъкления пясъчен часовник е то
и със райска светлина твоята душа огрява.
Да виниш - смисъл няма, просто брой, ...
Защо обичам толкова лъжите, които ти изричаш?
Боли от думите, с които ме събличаш.
Изречени от устните на ангел, тъй истински и празни,
ножове забити в кървящите ми рани.
Защо обичам целувките ти страстни? ...
Съжалявам. Но не се интересувам
от обувки, дрехи и парфюми.
Аз живота най-обичам да рисувам
с красиви, пъстроцветни, нежни думи.
Извинявам се. Но нямам във главата ...
Татко... думата мираж в моите устни.
Татко... мисъл, небивала за мен.
Къде си бил до днес? Сред друми чужди?
Къде си бил до вчера? До утрешния ден?
Аз никога не съм те чакала на прага. ...
Бързо отлитат минутите:
секунди - и после отново тъма.
Бързо рухват мечтите порутени:
секунди - и после отново тъга.
Бавно умират във мене копнежите: ...
Където няма нужда да мълчим
и всъщност не е нужно да говорим.
Оттам си тръгвам все по-ничия
и въпреки това до болка твоя.
Където е неистов всеки миг ...
Който пише – съдбата си заслужава (Из „Животът, какъвто е...”)
🇧🇬
Който пише – често е странен
и с други очи се взира в хората.
Своята орис ли предусеща по-рано
или надделява на живота умората?
Който пише – често е неразбран ...
Как синьо е небето в този час
и птици пеят, с ясен, топъл глас,
но ето, над земята и без помен,
прииждат облаците черни, като лош спомен.
Как тъй небето стана изведнъж, ...
Все някой ден ще спра.
Да се надбягвам с ветрове,
които са единствено в главата ми,
да свиря с музикантите по барове,
да съдя друг за липсата на хляб на масата, ...
1. Щом почнат да разцъфват теменужките
и вятърът да вее с аромат на пролетни цветя,
спомняй си за нашето свършило приятелство,
не ме забравяй и пази ме в своята душа.
2. Спомни си за наште лудории, ...
Седя навън в мрака и роня тихичко сълзи,
сама, дори нощта със мен заплака!
Сама съм, а сълзите капят, потъват в студената земя.
Сама в мрака чакам да стоплиш моята душа,
на глас проклинам всички, а тайно пожелавам си смъртта! ...
Мечтите ни са най-могъщи.
Понякога избират трудни пътища,
а после сътворяват мостове невъзможни.
Мечтите ни са най-човешки.
Те раждат се във ежедневието ни, ...
В отровни устни лек не ще откриеш.
Върви си! Ще ме погубиш!
В замъглено огледало образи вече няма,
от любовта ми към теб само омраза остана.
Спомням си за времето, когато бяхме само аз и ти, ...
Той държеше ръката ми...
Помоли ме да остана и да му върна любовта.
Знаех, че иска да бъде както преди,
и можех да го направя, но нещо ме спираше...
Когато ме прегръщаше, аз плачех, ...
Те всички ме обичаха. Жестоко.
Зазиждаха вратите ми на влизане.
Кълвяха моя поглед, еднооки.
Закичваха ме с гривни. От прогризано.
Те всички ме боготворяха. Хищно. ...
В сърцето на една стара грешница
Във сърцето ми гнездо са свили спомени
за любови, музика, лета
през годините като листа отронени
върху пътя, водещ към смъртта. ...