Poesía

Дали си истина 🇧🇬

Изтича по малко животът ми...
Не усещам как се раждат ден след ден.
Как всяка нощ се връщам в неизвестното,
с копнеж, от тишината роден...
Живея - между земята и небето, ...

deiz

Poesía

2007-10-12T09:21:46+03:00 1.1K 10

Самотник 🇧🇬

Роден под звездата на скитник самотен,
отгледан от гаснещи лунни лъчи,
прокле той съдбата, за път вече стотен,
че бе позволила така да боли.
Говореше силно, разпръскваше думи, ...

Aske

Poesía

2007-10-12T09:21:05+03:00 721 6

самодива 🇧🇬

Не говори,
просто замълчи.
Слушай тишината,
усмихва ти се днес луната.
Вятър лекичко те гали, ...

hopeforyou

Poesía

2007-10-12T09:20:19+03:00 634 3

Влюбени 🇧🇬

Едно момиче срещнах под дъжда,
едно цвете, разцъфнало в нощта.
Запознахме се... така... под лунна светлина, с разкъсани сърца.
Красива беше тя и самотна в любовта,
вдигнах аз глава, подадох и ръка и тя отново засия. ...

OpsInkO

Poesía

2007-10-12T09:17:39+03:00 1.2K 4

Свърши.... 🇧🇬

Може би така се чувства човек,
когато умира.
Свърши...
Сърцето спира.
Светът замира ...

Julls

Poesía

2007-10-12T09:16:44+03:00 1.3K 4

Безпътна пътека 🇧🇬

Вървях по тясната пътека,
прегърнала душата си в ръце.
Вървях и търсех някаква утеха,
подритвайки със крак опърпано сърце.
Вървях аз до момента, в който ...

venus

Poesía

2007-10-12T09:16:18+03:00 1.3K 3

Безразличие 🇧🇬

Тя говори, той мълчи
без да осъзнава колко много я боли.
Тя с поглед го изпива, той бавно от кафето си отпива.
Тя моли за внимание, той е сляп за нейното страдание.
И настъпи смразяващата тишина ...

m1l3t0

Poesía

2007-10-12T09:15:53+03:00 721 1

В безвремието 🇧🇬

> Минава времето, не чака, какво очаквам аз - не зная...
>
> Понякога изпускам влака, стоя сама съвсем накрая.
>
> На края на перона мрачен, съвсем във края на сезона, ...

mimitenedi

Poesía

2007-10-12T09:10:43+03:00 600 6

Лесно е да се обича 🇧🇬

Казват, лесно е да се обича.
Добре, съгласна съм с това.
Сърцето, вярно, все в огън се превръща.
Дори и в момента е така.
Несподелена или споделена, ...

PLAMEN4ETYy

Poesía

2007-10-12T08:55:50+03:00 717 11

Не мога да не те обичам 🇧🇬

Не мога да не те обичам
Отдавна те превърнах в жалък спомен,
болезнено догарящ и отровен,
но колкото и да отричам,
не мога да не те обичам... ...

ven4oy

Poesía

2007-10-12T08:54:48+03:00 840 4

* * * 🇧🇬

Каза ми "напред трябва да вървиш".
Защо сега така ме дразниш?!
Защо ме караш да те искам
и със сладки думи да те наричам?!
Но как в сърцето ми се настани?! ...

УсМиХвАщАтА_сЕ_сЪлЗа

Poesía

2007-10-12T08:54:22+03:00 912 1

Лъжа 🇧🇬

Защо така наивен е човекът,
защо така за таз любов се бори,
защо...
Нима не вижда,
че илюзия това е, ...

Мр.Тръмс

Poesía

2007-10-12T08:48:57+03:00 1.1K 4

Ти гониш 🇧🇬

Не съм те харесвала никога... Знаеш ли?
Споделям от искреност... искаш... не искаш.
Тя, липсата моя... бе липса на хората.
(Спокойно говоря, недей да ми викаш).
Възхита ли? Да! Навести ме... не крия. ...

Незабравима

Poesía

2007-10-11T15:40:41+03:00 2.7K 39

Бяла роза 🇧🇬

Бяла роза
Като сянка на бяла роза,
в тънко сребърно огледало,
ти дойде внезапно в съня ми
и любовта започна отначало. ...

Майкъл

Poesía

2007-10-11T15:39:59+03:00 1.2K 12

Друг свят 🇧🇬

Друг свят
В краката ми листата шумолят
под стъпките ми бавни, леки,
те тихо думите редят
и тези думи стигат до сърцето. ...

Нежност

Poesía

2007-10-11T14:54:19+03:00 1.8K 19

Докога? 🇧🇬

(На чаровника от партито:))
Нека се обичаме спокойно,
не дълбай с въпроси „докога?"
Тя, Любовта, е тайнство -
както бурно ни връхлита, ...

Индиана

Poesía

2007-10-11T14:42:03+03:00 1.1K 19

Неизбежно 🇧🇬

Лъжи, неподозиращи тъгите,
преплитат се в неясен хлад...
И аз - узряваща в мъглите,
първично се завихрям в кръговрат...

gerrda

Poesía

2007-10-11T14:40:14+03:00 871 10

Никой 🇧🇬

Никой
Днес и завинаги, това съм аз завинаги.
Може да ме наречеш просто
една от изгубените души.
Онази без име, без честно сърце. ...

шанара

Poesía

2007-10-11T14:39:40+03:00 619 1

* * * 🇧🇬

Упрекват ме за мойта романтичност,
че само с теб леглото съм делял,
че бил съм вече старомодна личност -
модерното в живота не разбрал.
Не могат ми прости, че жадно търсят ...

georgial

Poesía

2007-10-11T14:37:22+03:00 757 8

Нощта поляга върху хълма 🇧🇬

Нощта поляга върху хълма -
предяща черна котка -
неподвижна, но тъй жива.
Погали я.
От главата до опашката. ...

АннаМария

Poesía

2007-10-11T14:35:49+03:00 1.4K 9

На приятелите, които избраха друга Родина 🇧🇬

Когато вечерта настъпи
и уморен от работа си в къщи.
Когато със обиди и лишения
приемаш и поредно огорчение.
Когато си без дом и къща ...

paty

Poesía

2007-10-11T14:35:26+03:00 984 4

Празна стая 🇧🇬

Стените ме притискат с адска сила
и вратата ми ръждясва тъй - затворена.
През прозореца луната в мен е поглед впила
и колко бледожълта, сякаш е отровена.
И звездите днес са жълтооки прилепи, ...

shiila_89

Poesía

2007-10-11T14:34:58+03:00 863 7

Любовта е дар. 🇧🇬

Любовта е дар
Ти дойде в моя объркан живот.
Ти преобърна илюзите и мечтите ми.
Ти, единствено ти -
любов, досега неизживявана. ...

ludafenkanaevailo

Poesía

2007-10-11T14:33:58+03:00 829 1

мълчание 🇧🇬

Ти не обещаваш нищо
и не искаш обещания,
ала любовта изисква,
моли, даже със мълчание.
Твоите очи ме молят, ...

полет

Poesía

2007-10-11T14:32:44+03:00 886 3

Ела 🇧🇬

Ела! Ела и ме спаси от тъмнината.
Недей, недей да отказваш помощ.
Ела, тъмата крие болка и самота,
взимащи душата ми капка по капка.
Ела и ме измъкни от тъмнината. ...

chaos_girl

Poesía

2007-10-11T14:31:54+03:00 1.3K 4

Без адрес 🇧🇬

Сега разбирам. Не те обичам.
Не означаваш нищо за мен.
Не си усмивка в моето утро.
Не си прегръдка в залез червен.
Простo от теб направих смисъл, ...

mallkaslladka

Poesía

2007-10-11T14:30:49+03:00 1.5K 12

Дълго очакване 🇧🇬

Подхвърляна в безбрежието на живота,
се лутах без надежда за любовен пристан.
Аз чаках дълго, дълго бях самотна,
но вяра имах, като ручей бистър.
Животът ми прехвърли половината, ...

Човек

Poesía

2007-10-11T14:29:03+03:00 1.1K 20

СЕДЯНКА В ГОРАТА (БАСНЯ) 🇧🇬

На малката разкаляна полянка
животните направили седянка,
след тежък спор с управата в гората
за качване на техните заплати...
Управата седянки не желае, ...

valiordanov

Poesía

2007-10-11T14:28:32+03:00 911 13

Ab Imo pectore 🇧🇬

Ab Imo pectore
Играта е игра, когато праща смърт на безсмъртните,
прелита над душите им и ги праща с лъжи в мътните.
Дразненията на кастите са незначителни за звяра,
той е съдникът за всички, за всичко - ...

kosa4a

Poesía

2007-10-11T12:22:33+03:00 1.5K 4

Обич 🇧🇬

На В.
Беше необходимо да потегли влакът за Русе,
да процепи тъжно със свирката си нощта,
за да разбера, че ми е много тъжно сама,
за да разбера, че ми е скучно без теб сега, ...

аннавлад

Poesía

2007-10-11T12:14:28+03:00 841 12

Когато тя спря да ревнува 🇧🇬

Когато тя не може вече да разбуди в теб страстта,
ти на моята врата почукай без вина.
Когато тя пропуска да попита как ти е минал деня,
пак при мен, знай, ще намериш утеха.
Когато тя забравя целувката за лека нощ, ...

posh`

Poesía

2007-10-11T12:13:54+03:00 952 9

Само за миг 🇧🇬

Тече животът
неумолимо,
отнася времето
топли чувства
и мисли ...

mariniki

Poesía

2007-10-11T12:13:11+03:00 1.3K 38

Иди 🇧🇬

Иди
Иди... Голям е градът...
Широки са нощните улици прашни...
Ще срещнеш навярно любов и тъга в кръстопът...
Ще сбъднеш мечтите си твои безстрашни... ...

dhanny

Poesía

2007-10-11T12:11:31+03:00 1.1K 8

Мираж 🇧🇬

Без теб съм като странник във пустиня.
Сахара съм, без животворната вода.
Оазиса на погледа ти търся, но откривам
пресъхнали мечти, умирам в самота...
Задъхвам се в желание жестоко, ...

Mili4ka

Poesía

2007-10-11T11:34:44+03:00 989 14

Суша 🇧🇬

Как искаш
да достигнеш
дълбините на очите ми?
Не разбра ли вече -
такава суша ...

^l^

Poesía

2007-10-11T11:34:40+03:00 1K 19

Самотно 🇧🇬

Тъгува самотно без тебе градчето,
улици тъжни без смеха ти стоят,
барът, нашият, е празен вечер
и вече не е онзи бляскав свят.
***** ...

Романтик

Poesía

2007-10-11T11:33:32+03:00 1.2K 47

ЛЪЖОВНИ МЪГЛИ 🇧🇬

Лъжата ти препуска по ресниците,
разплетени от давеща сълза!
Болезнен стон раздира ми зениците,
рисува тихо кървава следа...
Във мислите се лутат обстоятелства, ...

Jane_d

Poesía

2007-10-11T11:32:43+03:00 2.4K 34

Цветя 🇧🇬

Цветята са децата на майката Природа. Дар от Бог, даряват ни с мигове на щастие и лекота. Те са крехки, нежни и красиви, някои ароматни, други закачливи, а има и бодливи.
Даряваме цветя от радост. Поднасяме цветя от болка. Израз са те на нашата душа...
В мигове на страст, в мигове на доброта, в изра ...

divinagi

Poesía

2007-10-11T11:31:19+03:00 1.2K 2

Грохнали спомени. 🇧🇬

Грохнали спомени.
Автобусът на моето детство
е грохнал, но още върви.
Най-добре за превозното средство
е в спомена мой да заспи.

petrokam

Poesía

2007-10-11T11:31:04+03:00 611 9

Липсваш ми... 🇧🇬

Липсваш ми... Но няма смисъл да крещя.
Тишината плаче вместо мене.
Безутешно капе в клоните дъжда
и прохълцва през листата времето.
Липсваш ми... и няма смисъл да лекувам ...

i2na

Poesía

2007-10-11T11:30:51+03:00 1.1K 17

Дали си истина 🇧🇬

Самотник 🇧🇬

самодива 🇧🇬

Влюбени 🇧🇬

Свърши.... 🇧🇬

Безпътна пътека 🇧🇬

Безразличие 🇧🇬

В безвремието 🇧🇬

Лесно е да се обича 🇧🇬

Не мога да не те обичам 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Лъжа 🇧🇬

Ти гониш 🇧🇬

Бяла роза 🇧🇬

Друг свят 🇧🇬

Докога? 🇧🇬

Неизбежно 🇧🇬

Никой 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Нощта поляга върху хълма 🇧🇬

На приятелите, които избраха друга Родина 🇧🇬

Празна стая 🇧🇬

Любовта е дар. 🇧🇬

мълчание 🇧🇬

Ела 🇧🇬

*Без адрес* 🇧🇬

Дълго очакване 🇧🇬

СЕДЯНКА В ГОРАТА (БАСНЯ) 🇧🇬

Ab Imo pectore 🇧🇬

Обич 🇧🇬

Когато тя спря да ревнува 🇧🇬

Само за миг 🇧🇬

Иди 🇧🇬

Мираж 🇧🇬

Суша 🇧🇬

Самотно 🇧🇬

ЛЪЖОВНИ МЪГЛИ 🇧🇬

Цветя 🇧🇬

Грохнали спомени. 🇧🇬

Липсваш ми... 🇧🇬

Без адрес 🇧🇬