Ще поканиш ли в себе си нова любов,
ако старата мълком те гледа?
Ако всеки момент, всеки горестен зов
си се молил да ѝ е последен?
Ще си кажеш ли пак: "Този път ще е Тя"? ...
Не ме докосвай повече. Недей.
От този допир яростта ми гасне.
А искам да я нося като шлейф,
когато раната след теб зарасне.
Да скрие набраздения релеф ...
От капчиците пропиляна нежност
налива грозде своя сладък сок,
а август си отива – неизбежно,
с последно ято литнал – до възбо̀г.
Небето хлипа в безутешна жалост, ...
Фаталната жена
Тя може да не е божествено красива,
дори със земна красота да не блести,
но крие в себе си онази прелест дива,
която кара мъжкото сърце да затупти. ...
Във погледа ти свеж влюби се
един вече бивш младеж на име Боби,
за когото поезията е хоби.
Имение, кола, пари аз не притежавам,
но по мое скромно мнение до края ...
И ще потъвам в теб отново и отново...
И ще потъвам в светлината ти,
но и във дебрите на твоя таен мрак
Докато тъй дълбоко взирам се в душата ти,
докато,да продължа, ми даваш тайно знак.. ...
Не е ден като ден. В този пек все едно си в пустинята.
Не е истински град, щом се сбира в китарен калъф.
Две-три медни слънца в кадифето блестят — "милостинята".
Ала стигат му в подлеза с утрото все да е пръв.
Той е странен човек. Вместо музика свири душата си. ...
Бях свикнал аз навсякъде безспир
безгрижно да прекарвам пир след пир
и ден за ден да си живея.
Затуй сега съм притеснен,
че е помислила смъртта за мен – ...
Притихна Вселената и стана тихо,
звездите са далечни и сладко спят
луната сребрее някак мистично
нощта е притихнала в звезден разкош.
Но някъде там в далечна галактика, ...
За кой ли път романа на живота си прелиствам… Недописан.
В началните му страници навярно същността си ще открия.
В прегръдката на мама, без която все не можех да заспивам.
(Не беше ли до мене тя, в завивките сълзичките си триех.)
И в гълъбовосиния, вглъбен или зареян взор на тати. ...
Нима и август в спомен се превърна –
последни нотки от далечно ехо.
Прощално слънчогледите прегърнах
и някак на душата стана леко.
Макар и в изгорелите одежди, ...
Искам да говоря със пръстта
със коравата и суха пръст
със безплодната и уморена от очакване
със отхвърлената, запустяла,
набедена за ненужна пръст. ...
Раздялата дойде с една обида
търкулната по улея на клюката.
Тя любовта превърна в ненавиждане
и розовите ù балони спука.
Далече си… Къде? (Какво ми пука?) ...
Вълшебно килимче изпраща ми нощем луната,
над триста баира долитам до своя жених.
Но непогасима за този сеанс е цената,
невидима стигам и няма, проплакала в стих.
До първи петли над съня му незрима будувам ...
Летеше бялата птица на надеждата...
крилата и рисуваха - сърца от обич
в кристално синьото небе...
Но от засада...ловец прицели се в нея
опъна тетивата на лъка и стрелата полетя! ...
В прозореца надничаше гората
с прокапал между клоните прашец,
отрано беше позлатил листата,
подухвани от вятъра - беглец.
И както устни -прекипяло вино, ...
Ти не си виновен. Аз сама се лъжа.
Щеше да е смешно, да не беше тъжно.
Думичките мили, дето ми ги пишеш,
всъщност са капани, до един излишни.
Моята наивност чакат да излапат. ...
Мечтата е обич, мечтата е зов,
мечтата е чиста, непорочна любов.
Мечтата крепи ни и в студ, и във зной,
на душата дарява заряд и покой.
Мечтата е вечна, мечтата е сън, ...
В ъгъла една обувка стара,
захвърлена прашясва в самота.
Без другарче - спътник за забава,
забравена с прекършена съдба.
Запазен спомен за времена и нрави, ...