Пропадам....
Толкова е дълбоко там че бездната е Рай.
Няма определение какво е там. Адът ще е Рай.
.... Пропадам....
Няма дъно, амо имаше, щеше да е Спасение... ...
Спасявам те от огнения взрив,
почти стопил е божиите клетки.
Оттеглям се във образа си сив,
за да платя и тази твоя сметка.
Видение ли – не, просто живот, ...
Зная, тате, че ме гледаш пак
там, от звездното небе далечно,
но не знаеш как ми липсваш - как
и сърцето бие безконечно.
Зная, тате, че ме браниш с чест, ...
От семе до стъбълце.
От покълване до поникване.
От растение до разкошно творение.
Такива са етапите, разпоредени от върховните умове -
тялото да расте, вследствие на преоразмеряването на органите. ...
Колко мляко има в Млечния път?
Колко са снежинките в една вихрушка?
Колко време мъртвите спят?
Справедливостта тържествува ли с пушка?
Плуват ли рибки в тоалетна чиния? ...
Не забравяй, че твоя любим,
не е тя, а рожденото тяло,
дето дал Съм ти в свят обозрим –
то е вечно за обич копняло.
Не подлагай, без нужда, на съд, ...
„Къде отиваш? Остани при нас!“ –
ми казват, щом ме видят да се стягам,
но те не чуват мамещия глас,
приканващ ме да превъзмогна прага
на застоялия, фалшив живот, ...
И пак септември чука на вратата,
и пак е първият учебен ден.
Белязана с любов и трепет дата,
с очи горящи, с поглед устремен.
Усмивки, радост, трепет и вълнение, ...
Капките удрят прозореца, духна вятър събудиха се листата, вятъра удря стъклата и слънчевия лъч уцели лицето на човека, който зърна небесата, високите сиви сгради, хора презкачащи локвите по тротоара, децата играещи близо до фонтана, живота ми е като рана зараства бавно докато гледам екрана, високите ...
Румени облачни състояния.
Места пълни с мъгли и звездни сияния.
Гледки, провокиращи различни желания. Дъждове и последващи ухания,
навлизаш в нови хоризонти и чудеса
с различни названия. ...
На една полянка край гората
където най- висока е тревата.
Листата на лопена на етажи
са приютили горска школа важна.
Там е училище за всички насекоми ...
Нормално е да сбъркаш пътя,
ако не си го знаел отпреди,
и да тръгнеш напряко булеварда,
без нито за миг да те заблуди.
Но вчера мернах без да искам ...
Просто дума, съдържаща сложността на всичко.
А може би е по-добре, че не си я казахме.
Може би е по-добре, че се разминаха пътищата ни.
Наистина, може би е по- добре че не се сбогувахме,
защото знаехме, че това не може да приключи просто така. ...
Изгубих се...отдавна се изгубих
в планината и живота непристъпен
сред глутница от кръвожадни вълци
дебнещи в засада - забиващи острите
си зъби право в душата - бяла... ...
През гарите зловещи на страха
самичък се преборих да ме има,
когато нямах капка топлина,
когато бях детенце на килима.
Какво ли ми оставаше? Не знам. ...
Годините не са ме променили. Все същата съм — Дороти от Оз.
Е, вярно мъничко са се протрили подметките, но същият въпрос
и днес ме мъчи: "Божичко, къде съм? На север ли да тръгна? Не, на юг..."
Отдавна знам, не вярваме в принцеси, но вещиците има ги, напук.
Самата аз на вещица напомням, когато съм о ...
Имах сто пропуснати възможности.
И днес видях в очите сто и първата…
Изсъхва кожата ми недокосната;
зениците изпълват се с абсурди.
Че ти вървиш отсреща. Не по улицата – ...