И сълзите ми бяха/са от мастило,
и болките ми бяха/са стихове -
Сърцето си сглобих, но не с лепило,
а със Любов, перфектно и без шевове.
В живота крачките ми бяха и са рими, ...
Залутах се във превода на дните си
бляскаво светли, с измамни мечти
и грозно коварни, с безкрайни лъжи
Загубих се във превода на дните си
черно- бели..звукът от бавен валс ...
Как може да си толкова отчаян?
Какво говориш, даваш ли си сметка?
Душата ти - във вид окаян,
а разумът - затворен в клетка.
Какво си мислиш, че постигаш - ...
И слезе Бог с криле на гълъб сив,
че бялото и черното са карма.
Видя, че мостът на надеждата е крив,
увиснал да спаси света - удавник.
И литна между стъклени безвремия ...
Тя намери най-сетне онази вълшебна врата,
през която преди десетина години си тръгна.
Но откакто замина, ключалката стана звезда
и се вдигна високо в неделните облаци стръмни.
В този край на сърцето си пуснах априлския трън ...
И аз в небитието ще изчезна,
какво да правя - съдбата е такава!
Всички отиваме в тази бездна
и това, разбира се, ме натъжава.
Защо светът е толкова жесток, ...
Тъй като си почнала от рано
и за всичко ти виновен ме посочи -
че не било желанието прибрано,
и помпозно-грозно ме нарочи.
Когато си наистина тъжна и сама, ...
Романтика влече ме към Париж...
А тук, на село, къща и градина.
Отида ли, дошъл е, току-виж
най-моят принц в съдбовната година.
И докато аз превземам Монпарнас, ...
Попитали веднъж луната.
Защо сияе весело над нас?
Отвърнала е тя самата, че се радва като вижда колко те обичам аз.
Попитали веднъж морето-защо е бурно, непокорно то?
Отвърнало с възторг морето-че на мен завижда като гледа как обичам аз момичето едно. ...
Виж юни като корморан прелита,
мечтата грее сякаш пясък ситен,
тече, изтича, после пак се връща
да зърне морската искряща къща.
Разцъфва изгревът - червена роза, ...
На вълшебствата краят се вижда,
циркът свърши, тъй много се смях,
а арената сякаш завижда,
че вълшебник на себе си бях.
От цилиндъра бързо, без страх ...
...And the stars will never shine the same
Above this silent path of autumn flows -
The spring will never come again,
The soil will stay embraced by somber clouds.
The Day is gone - ...
Защото някак си се свят обръща
и чувства трови ги предателство.
И как от спалнята във къщи,
се случва чуждо посегателство...
А после видиш ли - аритмия, ...
Вярвах искрено, че с пролетта летя,
че възкръсва светлото в човека,
но наместо дивни, весели цветя,
грозни тръни навред разцъфтяха.
Вярвах предано на ведрия простор, ...
Отдавна сме в клетката на времето -
а времето живее в нас...
Сменяват се шеметно картините...
а пропуснатите минути - отлетели!
Пътувам през времевия поток - ...
Онлайн мисли вечно летят по булеварда,
не съм го посещавал аз толкова отдавна,
забравих го заради компютъра навярно,
на оферти за излизане подслон не давах.
Онлайн чувства във всички паркове се мотат, ...
In front of me a little shine
Glow between the trees tonight.
I follow it - a pale trace in narrow line
And running in the dark because this distant light.
A ghostly laugh confluence the brume ...