Това е истинска история. Имената, титлите и местоположението на събитието са променени.
Приятно четене на всички!
Еленов беше най-перспективният научен работник. Неговата съпруга след 20 години семеен живот го напусна. Макар и химик по образование и призвание той имаше нежна и поетична душа.
Действи ...
Сульо и пульо, гърбав и сакат, бял и черен, пубер и пенсионер, ровят ли ровят из Фейсбук, сърфират ли сърфират из нет-а с Надеждата да си оцветят сивото ежедневие... без да им дреме за неизбежното катадневие от което се опитват да се отскубнат като муха, уловена от мухоловка!
Беше възпълен и тромав мъж над петдесетте. Вървеше бавно, защото имаше проблем със сърцето. Говореше властно и тежко – навик от шефските постове, които беше заемал. Не обичаше да го пренебрегват, прекъсват или да му противоречат. Беше мъжът в семейството с главно М.
- Казвай каквото имаш да казваш н ...
ГОЛОДОВКА ( глава 10 )
Оккупационный режим, пытавшийся палкой привить оседлому бессарабскому населению, навыки жить, не имея Родины, - укатил в запад, перестал существовать, скрылся с желанием утягивать бесконечную выгоду от тайны новой войны.
Вернувшиеся советские служаки, как то упрекнули Бессараб ...
- Къде ще ходим тая нощ?- попита Милян- Дано да можеш да измислиш нещо, че не ми се разхожда безцелно из гората и в полето!
- Измислил съм нещо... Днес случайно подслушах разговора на търговеца от голямата къща с градината на покрива и жена му. Много лошо са пострадали! Синът им, без да знае нищо, п ...
Понякога може да викаш или крещиш, но това се превръща в едно кухо и празно ехо,което никой не чува. Понякога може да си жаден, но се намираш в пустиня, която няма оазис или поне не си го открил. Ако можех да се върна към миналото сигурно щях да поправя абсолютно всички грешки, които съм направила. ...
Последният понеделник на април. Нито студено, нито топло, но настроението пролетно.
Само седмица след Великден и изведнъж гръмва някакво произшествие, нещо за което в Малка Черковна дълго ще се говори.
Такива неща се случват изненадващо и неочаквано, и както се носи от уста на ухо, нещастията винаги ...
Отворих очи и изплувах бавно от мъглата. Над мен един бял таван. Надигнах се леко и видях една жена в бяло. Колко време ли загубих? Тогава се сетих, че тръгнах към ветеринарна амбулатория.
– Е, май дойдохте в съзнание. Обработих Ви раната, заших я и сега сте чисто нов. Сложих и инжекция за тетанус. ...
Еволюция в производството на киселото зеле през годините
Застудява и ще трябва и за киселото зеле да се мисли.
То пък и какво толкова има за мислене, мислели са едно време.
За него си е трябвала каца с канелка, да точиш в котела или кофата, и да преливаш. По цял ден претакаш ли, претакаш...
Лятото и ...
– Събуди се! – гласът идваше от някъде много далеч. – Събуди се!
Зита измрънка нещо насън и се сви на кълбо заради студа. Последва разстърсване.
– Събуди се! Хайде, отвори очи!
Колкото и да не й се искаше да последва гласа обратно към света, от който се страхуваше, Зита все пак не успя да издържи дъ ...
Ей тъй я караме напоследък – като на пазар, където отдавна са спазарили живота ни. Казват, че това е бъдещето. Изцяло на пазарен принцип. Но какъв пазар, братче, когато пари няма?
Макар всички да сме стока. Някои политици даже се продадоха, препродадоха, че и продавачите си купиха. Обаче, ние си тра ...
/В памет на моята майка/
Тази болка много я измъчваше. Колко дни вече не спираше! Ще се умира... Вчера лекарят в болницата я успокояваше, но след това извика сина ѝ навън.
Там трябва да му е казал, че на лошо отиват работите. Не може да направи нищо... И да я отворят... едва ли ще се събуди. По-добр ...
Долорес направи още една крачка в тъмнината. Толкова внимаваше, но нещо изхрущя под крака й. Спря като попарена. Занемя. И тогава той изникна от тъмнината, стрелна се към нея и я сграбчи.
– Да не си мръднала. Чу ли! Няма да ти се размине!
Мъжът я задърпа и със силните си ръце и я затътри към края на ...
Когато те се събудиха
1
Първо дойдоха слуховете за мъртвите животни. Десетки сърни, елени, зайци, дори птици... А накрая се чу и новината за изчезналите 7 туристи от 2 различни групи, които сякаш се изпарили в планината.
Същата вечер в подножието й няколко мъже на видима възраст между 20 и 50 години ...
– Вреден си ти, Любомире, вреден си. Да ти се вържа аз на думите ти за мацките.
– Що бе, приятелю, какво се е случило?
– Аман заман, Любо, както ми разправяше за ония девойчета и напращели кобилки от поетичните сайтове, реших и аз да се пробвам. То наистина, като влязох, колко му е – слонче - конче ...
– Аууу, здравей муцка. Къде гиваш, бе парцал. Отдавна не съм те чувала, кифлооооууу. Е и аз къде, по света и у нас, по света и у нас. Да видиш оня ден, муцка, получавам писмо на лични. Някакъв доктор, муцка, доцент ли, пише ми, че ми чел стиховете и бил възхитен, ма, парцал. Ти да видиш. Направо щях ...
Трябва да се успокоя…да се взема в ръце и да я намеря. Нямам друг изход. Мойра ще побеснее.
Обърнах колата и впрегнах всичко в себе си, за да запазя спокойствие. След още една цигара, ядът ми постепенно взе да се стопява. Друг акъл ми щукна в главата. Ако не намеря Долорес, да зарежа всичко. Оставям ...
Запознанство с ада
Една седмица в ада, или три дни, а защо не и една година? Нямаше как да знае... Помещението, в което се намираше беше под земята (поне така мислеше), естествено за прозорци и дума не можеше да става, а слабата крушка, която светеше в средата на помещението така и не угасваме. Няма ...
Снощи сложих повечко чер пипер в манджата. Та нощя ме сви стомахът. И, разбира се, отидох... Да, де – там. А нощем там е скука. Още повече, че жената прибрала списанията, вестниците и таблета, та се чудя какво да правя. Седя и си мисля.
През което време стомахът ми се дере като Ивана и Преслава наед ...
Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 4
🇧🇬
- Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно.
Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай ...
Младата жена стоеше на ръба на покрива на седеметажната жилищна сграда. Бе се загледала в небето, сякаш очакваше от него да падне нещо. Погледът на бледозелените й очи бе леко отнесен. Изглеждаше стъпила стабилно, но краката й леко потреперваха. Тя разпери ръце като птица, канеща се да полети. Дребн ...
Пиша ти тази бележка, която ще прочетеш като се събудиш. Мислех да приготвя кафе и да оставя написаното под чашката, но знам, че не обичаш студено кафе. Исках закуска да ти приготвя, но ти обикновено хапваш някакъв плод. Е, и плодове има. Бележката всъщност няма да побере всичко, което искам да ти к ...
Обидиха се, разсърдиха се, ядосаха се хората. Иска им се приятен климат, топъл слънчев ден, лек ветрец и красиви дъги без дъжд… Не след време, не с труд, не с ум, а сега, веднага…
Тропна човечеството разсърдено с краче, тръшна се на пода и се завъргаля…
И рипна народонаселението планетарно на борба ...
За любовта няма точно време и място.
За среща с нея не се правят планове и графици. Тя е толкова променлива и непредсказуема. Крие се по ъглите, в мишите дупки дори. Сега е в асансьора, после току виж се появи пред входа. Съботните вечери може да я срещнеш в клуба, но може и да не я срещнеш. Не е мн ...
Какво да сторя? Не виждах изход. Нямаше да се измъкна лесно от тази ситуация. Главата ми забръмча, мислите ми се стрелкаха в пълен хаос. Исках да помогна на момичето, но не ми идваше на ума как да се измъкна от гнева на Мойра. Още виждах стоманените и очи, безизразни и студени, че чак те пронизва хл ...
Долови шумоленето на роклята й, стъпките, опияняващият й аромат на цветя. Различи песента на нейните обици от перли и злато. Като силен хищник подушваше и усещаше всичко от километри. Знаеше кога тъмничарите му тайно сръбваха евтино вино с отвратителен вкус. Така предполагаше, защото винаги пиеха пл ...
Един мъж се оженил с хитрост и решил да се покатери на жена си, за да се изкачи високо, високо
Жената нали била добра -> позволила да й се покачи на главата
И заживял мъжът на жената на главата. Било хубаво да гледа целия свят и да дърпа юздите, докато един ден го заболял гъзът от седене и решил да ...
Марина се разхождаше сама из благоевградските улици. Лекият ветрец напяваше любовни песни в този септемврийски ден. Реката тихо шумолеше, а листата на дърветата се сбогуваха едно с друго, подготвяйки се за предстоящия си вечен сън. Тази вечер имаше пълнолуние.
Медено-русата коса на момичето се полюш ...
Почернено беше селото днеска. От рано биеше клепалото на черквата, дето се сбираха хората, за да изпратят с литургия Хаджи Ивановия син. Млад левент беше Гроздан, тамън направи осемнайсет години. Знаеше момчето четмо и писмо, скоро го гласеше баща му да го отмени малко от сметките, дето правеше покр ...
Вариация по „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен
Не зная как да започна... Добре, започвам направо. Доста време ви лъгах, не мога повече така. Дали ще ми простите?
Аз не съм тази, за която ви се представях.
Защо ви заблуждавах ли? Може би – за да ме приемете. Защото исках да бъда сред в ...
Всяко съвпадение на лица и събития е случайно
Италия, Милано, 11 януари 2011 г.
Силен телефонен звън раздра тишината на хотелската ми стая. В просъница протегнах ръка в тъмното и пипнешком намерих слушалката.
- Signore Monti?[1] – попита смутено телефонистката.
- Si….Pronto…[2] ...
Кортизолът е биологичната причина тялото понякога да страда, но слънчевото и невинно детско лице, усмихнато в знойното утро на един твой лек ден, лишен от тежкия дъх на изпепеляваща и отегчаваща умора, ще бъде малката трептяща светлинка, притежаваща възможността да превърне света в топлина за всички ...
Мили Дядо Коледа,
Някога много вярвах в теб. Нищо че по едно време те бяха прекръстили на Дядо Мраз. Както и да е. Когато отново започнахме да те наричаме Дядо Коледа, прочетох в едно от новородените астрологически и не знам какви си нумерологични и прочее шашмологични списания, че ако на 13 петък п ...
Хората не се губят.
Губят се разни неща като ключове, фиби, писалки. Неща, които лесно ти се изплъзват от ръцете, защото са дребни, малки, почти незначителни.
Хората, тях преставаме да ги търсим. Защото дребни, малки, незначителни, почти ненужни за нас.
Или точно обратното - огромни. Толкова, че сме ...
„Трябва да има авариен режим – мисълта му се стрелва по спомените от института – защо не го откривам, по дяволите!? Дали пък не е в тая настройка – продължава трескаво да натиска въображаеми сектори от малък, мобилен екран – Хибернация, заспиване, блокиране, автоматизиран стоп, Състояние на Сигурнос ...
/не знам какво е – може би споделяне на трудно придобит опит/
Малкият син и снахата заминаха за Канада. На гости при брат му. И, естествено, оставиха бебетата при нас. На 15 месеца, близнаци, момче и момиче.
На помощ се притече жената на брат ми. Таман пенсионирана детска учителка. Дето се вика – пр ...