Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Големият скок 🇧🇬

Слънцето вече грееше и аз се събудих от лъча, който влезе през избелялото перде и се спря в очите ми. Разтърках ги и се измуших от леглото. Огледах се, защото бях гладна, но нищо не се виждаше за закуска. Бях сама. Отворих мръсната врата на хладилника и намерих парче от пица. Беше засъхнало, но го з ...

di_t

Prosa » Relatos

2.2K 1 12

Бъдете щастливи 🇧🇬

За да си щастлив…
Ами вижте как го е казал колегата в Еклесиаста: „Който трупа знание, трупа печал“…
Така е – колкото по-малко знаеш, толкова си по-убеден. Вярващ и щастлив.
Човек на аксиомите…
Споменавал съм – нейде в девети клас попитах другарката Бонка Цекова: „Защо има аксиоми и теореми?“. Тя ми ...

генек

Prosa » Otros

1.2K 4 15

Три дни от живота на една жена - II 🇧🇬

II
Изпълваха я противоречиви мисли и чувства. От една страна Владимир беше мил, внимателен, грижовен и тя напълно престана да се бои от него. Но от друга страна тревогата ѝ нарастваше. Бяха изминали около два часа откакто тръгнаха от Поморие, а наближаваха едва Ахелой. Изглежда имаше някакво течение ...

anabel7

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 3 6

Отношението ми за конкурсите в един коментар 🇧🇬

Юри, Стойчо, Георги - мъжката оценка за женската
потребност от мъжко признание е много важна,
защото мъжете улавят и онези струни, които
жената не си признава.
Благодаря ви за присъствието, момчета! ...

RainaVakova

Prosa » Reseñas, análisis, artículos de crítica, Otros

1.9K 4 12

Четири 🇧🇬

Къде ли са снеговете на изминалите зими? Снеговете, които обличаха дървото на живота ми с белота и навяваха преспи със смисъл в тях. Имам спомен, за студена снежинкова утрин, която кара косата ми да настръхва, леденият под е като жарава за нежната кожа на стъпалата ми, а аз имам скучно, тегаво, прос ...

Незабравима

Prosa » Otros

2.6K 1

Не зная що е туй? 🇧🇬

Утро... тежко се отварят очите, след нощните сънища... /кога розови, че чак ми избиват на захарен фондан; кога треперещи от онова, което те стяга... и души/, но уви хубаво и ли лошо се изпързулвам от леглото!!!
Поредица от действия, с които се заблуждавам, че вливам нови сили в скелета на моята хаха ...

СтефкаМанолова

Prosa » Otros

1.1K 1

Лошо око 🇧🇬

Тракането на токчета накара Антон да извърне глава. Очите му се присвиха, цигарата в ръката му потреперваше. Нямаше как да не се загледа в тези стройни крака. Но приятната гледка не му носеше удоволствие. Бе намразил колежката си Филипа, защото го бе отхвърлила. Упоритите му ухажвания не бяха дали р ...

Heel

Prosa » Relatos

1.6K 2 2

ЕРАТО 🇧🇬

Тази юлска вечер бе безкрайно дълга и тягостна за Яна. Вярно бе това, че от нея не се изискваше нищо повече, освен да посреща гостите, да им се усмихва с повърхностна сърдечност и да ги поздравява с нужната доза лицемерие.
И макар, че всичко това тя го умееше до съвършенство, е й бе омръзнало да гле ...

HAATOR

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K 2

Три дни от живота на една жена - I 🇧🇬

„Нашият живот е само кратки мигове. Останалото време ги мечтаем или си ги спомняме…” - Александър Дюма.
I
Началото на август 1983. Поморие.
Утрото трептеше под синята небесна коприна, ухаещо на водорасли, позлатено от изплувалия над водата ослеопителен слънчев диск.
Тя вървеше по пясъка, наслаждавай ...

anabel7

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.6K 6 8

*** 🇧🇬

Досега успях да разочаровам всички хора, които ме обичат. Надявам се да не съм сторил същото с Господ.

Eipril

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K 1 4

Дракон 🇧🇬

7. Посоки
Там долу, там някъде назад или отвъд или просто вътре в него, Георг усети самотата на празната стая. Самотата на обитаваната само от един човек стая. Няма по-самотно място на света. Тогава само часовникът с бързите си удари отмерва несъществуващото време. Бяла покривка, зелено цвете, дърве ...

ВелинаКараиванова

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.8K

Наркоразказ с неочакван край 🇧🇬

Разговорите в бара
В заведението ‚Под дивия кестен‘ имаше интересен оратор на име Емил Ферер. Беше редовен център на внимание вече няколко вечери наред. Беше едър мускулест мъж с широко бледо лице, проницателни сини очи и бръсната глава. И тази вечер всички го слушаха притихнали. Единствените фонови ...

CrazyDiamond

Prosa

1.4K 2 2

Кръвта на Винка- Глава II 🇧🇬

Глава II
За нея Светът бе черно-бял. Само различната наситеност на сивото ѝ подсказваше, че човекът който гледа, носи по-тъмен или по-светъл цвят, различен от тези в очите ѝ, в главата ѝ, в съзнанието ѝ. Белязана с число, изтрита като име, тя нямаше особени шансове за „нормален живот“. А може би изо ...

kokolinna

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.9K 2 3

Зад вратичката на шкафа 🇧🇬

Понякога й се искаше да има един голям, преголям шкаф. С голяма, преголяма вратичка. И да метне зад нея всичко нехаресващо й в този свят. Да го затвори, да го забрави. И никога повече да не се занимава с дразнещите я спомени, хора, събития, настроения…
Обаче – уви…
Шкафчета имаше у дома си много, но ...

генек

Prosa » De humor

1K 2 10

Сред нищото 🇧🇬

Тази вечер Еверест си легна по-рано от обичайното. Чувстваше се страшно изтощен напоследък. Психозата около коронавируса, а и в личен план нещата му, които никак не вървяха, го доведоха до своеобразен физиологичен нокдаун. На дивана остана да лежи престарелият му сетер. Приличаше на Айнщайн в муцунк ...

vega666

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.5K 12 6

Има слънце и за мен 🇧🇬

- В многомилионен град, а пак съм сам! – разсъждаваше за поредна вечер, доколкото му е възможно, със замъгления си от алкохола мозък Мишо и удари със замах чашата си в бар плота.
- Ей, ти там, да ти, престани да блъскаш чашите, че ще те изхвърля вече! – изкрещя му бармана, видимо раздразнен. – Омръз ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

2.2K

Земя на цветя 🇧🇬

Вдишвам миризмата на влажна пръст и сухи дъбови листа. Вървя до сянката си. Днес миналото чака да се срещнем. Моето далечно минало. Дължа му го. За лачените обувки с велур, за черните дрехи, с които съм облечена, за сълзите в очите ми. Всичко това дължа на него. Той... Вече го няма. Не и наяве. А аз ...

Plevel

Prosa » Relatos

1.6K 6 13

По пътя на илюзията... 🇧🇬

На въжения мост съм. Спомените преминават на лента през съзнанието ми. Опитвам се да вървя напред сама, макар и несигурно, но те ме дърпат назад. Внимавам да не падна, защото съм без предпазно въже. Над бездната на живота съм, някъде на границата между реалността и илюзията. Първата изцяло в безцвет ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Otros

1.1K 2

Приятел 🇧🇬

Имало едно време едно слънчево зайче, родено от топлите лъчи на слънцето. То било весело и закачливо и всеки ден обичало да ходи при децата в една детска градина. Весело скачало от лице на лице и особено обичало да си играе с малките чипи нослета на малчуганите.
Веднъж забелязало, че в градината е д ...

Kors

Prosa » Cuentos y obras para niños, Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.7K 2 3

Корени от пепел - 3 🇧🇬

***
– Все ще се намери и за мен хлебец, бай Благуне! Българско е. Па я, нали съм даскал, та нема да ме върнат! У Букурещ може да съм взел диплом, ала пак на българско писмо и четмо съм се учил. – със светнали очи под рунтавия си перчем, Златко Даскала отвърна на грубите закачки на ковача.
– Е, па ша ...

LiaNik

Prosa » Novelas y novelas cortas

2K 3 12

CO-вид – 13. Стърготините на сър Нютон 🇧🇬

И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: Идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий… И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби; това са бесовски духове, които вършат личби…
Из „Откровение на Свети Иоан ...

МарияДимитроваБел

Prosa » Ciencia ficción y fantasía, Otros

1.4K

Блюстител 🇧🇬

Беше изряден.
Така отработваше новините, че ги свеждаше да изглеждат свръхнови: естествено, пръв ги съобщаваше, като селски глашатай пред бабите в околоблоковото пространство на малките сбирки!
Поради незначителен ръст, компенсираше с всезнание. Кой се оригнал, пръднал, погледнал замечтано жената на ...

Ranrozar

Prosa » Bosquejos literarios

1.7K 1 17

Дракон 🇧🇬

6. Проверката
Двамата пристъпваха към дървото хванати за ръце в полуздрача на предутринта. Трепереха – Дафне от възбуда, Георг – от страх, страх от непонятното. Приближиха се до лъскавото му стебло, а то – дървото – със самотното си келтско дихание, ги канеше да им разкаже всичко. Всичко за там и на ...

ВелинаКараиванова

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.6K

18+ Най-тъпата мисия 🇧🇬

Най-тъпата мисия
Глава първа
Два гущероподобни индивида по - известни сред земните конспиратори като рептили, излетяха от планетата Нибиру с най - новия хибриден модел НЛО„Гугър 2.0“.
-Бро т‘ва е най-тъпата мисия, на която можеха да ни пратят. Тоя долен лизач Кърх от конгреса ме е нарочил, казвам ти ...

Mcmasta

Prosa » Ciencia ficción y fantasía, De humor

1.6K 1 4

Синопсис на живота 🇧🇬

Раждане - пари.
Живот - пари.
Смърт - пари.
Пари, пари, пари...
Живот!

Eipril

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1K

Стандартно приложение 🇧🇬

Знам, че не е редно да негодувам. Проблемът не е сериозен. Всъщност изобщо не си струва човек да мисли за подобно нещо. Но… за жалост не мога да се контролирам понякога. Преди месец споменах на жена ми, че не обичам грах. Тогава тя кимна, усмихна се и обеща да не готви грах. Обаче прибирам се аз дне ...

Ambrouse

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

3.4K 2 9

Джемини 🇧🇬

Джемини
„От собствен опит зная, че по време на сън може и да губим земните си усещания, ала за сметка на това се пренасяме в друга, безтелесна реалност, чиято природа коренно се различава от всичко онова, което познавам. Само смътни, загадъчни и фрагментарни спомени остават в паметта ни след момента ...

ГаляБорисова

Prosa » Relatos

1.9K 3 5

Попара - 30. 🇧🇬

Ако две години след изборите не ви е срам за този, за когото сте дали гласа си – значи не сте гласували.
Полицаите не хващат престъпници, защото трябва да тичат…
Пиарчици? Не – пиерасти…
Принцеса Несмеяна се променила – намерила трева…
Български футбол – спортно ходене с топка… ...

генек

Prosa » De humor, Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 3 9

Нищо не се е случило 🇧🇬

Като го видях по прашки да излиза от басейна, силно се притесних. "Облеклото" му властно привличаше погледите към мускулестото му тяло и особено към стегнатия му задник. Все едно да пуснат някоя мацка по монокини в плувния басейн; не е ли така?
- Купих си нова шапка и нов бански за морето.
Шапката м ...

670301

Prosa

990 2

Разковани дъски - 79 🇧🇬

Български манталитет:
Свикнали сме да гледаме само в чуждото канче, затова винаги ни набиват нашето...
04.06.2020 г.
Българинът търпи, търпи, че като му кипне ...гаси телевизора и си ляга.
04.06.2020 г. ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2.2K 5 5

Моята звезда 🇧🇬

Не съм готова да говоря с него, след случилото се снощи. След всички тези откровения, които промениха живота ми. Затова реших да му напиша писмо. Специално писмо. Бях притеснена, защото не знаех какво да напиша. Беше ме страх да бъда честна, защото това ще ни навреди. В писмото написах:
,, Здравей. ...

МихаелаИлиева

Prosa » Otros

1.5K

Мъдростта на дядо 🇧🇬

Дълго обмислях дали да напиша това… нещо. Да е разказ – не е разказ. Да е философски трактат – пак не е. По-скоро е зрял поглед върху житейските възгледи, които ме оформиха като човек. И както личи от заглавието, заслугата за това до голяма степен се пада на дядо ми.
За да разберете по-добре долуопи ...

София-Либератус

Prosa » Otros

1.6K 2 10

Неизпратено писмо 🇧🇬

Свещта догаряше бавно. Бледата светлина от луната навлизаше през отворения прозорец. Вълните полюшваха кораба, напомняйки майчина милувка преди сън. Никола стоеше приведен над листа хартия. Химикалката трепереше под загрубелите му ръце, а очите му – тъжни и замислени, поглеждаха към необятната морск ...

ЦветелинаЖулева

Prosa » Otros

1.7K

Дракон 🇧🇬

***
Симпсън едва се крепеше на скелето. Краката му – натегнати пружини – трепереха в усилие да удържат тежестта на тялото, а изопнатите над главата му ръце вече го боляха в треска. Телефонът упорито вибрираше в джоба му като сигнал за неотложен разговор, но той нямаше как да отговори. Когато най-пос ...

ВелинаКараиванова

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.7K

Азър Неби - /по родопска легенда/ 🇧🇬

Казвала ми е майка ми, че когато съм се родил вратата на стаята се отворила и се затворила сама. Но нито тя, нито баба ми, която също била в стаята, не се изплашили, защото почувствали доброта във въздуха. Аз все пак, като човек трезвомислещ, съм по-склонен да вярвам, че просто е станало течение и в ...

автор-Nicky

Prosa » Relatos, Otros

2.4K 2 4

Слушай сърцето си 🇧🇬

В едно царство живял и управлявал мъдър и справедлив цар. Когато се родил единственият му син, царицата се разболяла и не след дълго починала.Освен тая печал сполетяла царя, в деня на своето раждане, сина му бил орисан от лоща орисница. Когато принца порасне голям, в деня на неговото коронясване за ...

Qndov

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.3K 2 3

Споделено с приятел! 🇧🇬

Днес синът ми имаше изпит. Дистанционно ! Заради коронавируса и карантината !
А сега, свири на пианото песни от Йосиф Цанков !...
Не зная къде е намерил сборника, затрупан между купища други партитури с ноти! Преди много години бях го купила …( беше толкова отдавно, сякаш в друг мой живот)!
„ Сборни ...

Соларе

Prosa » Relatos

1.9K 4 18

Звярът и Лястовицата - 6. Сказания за Норден 🇧🇬

Настъпи поредната обичайна вечер. Лорелей тъкмо бе приключила с доклада си пред Ноа и двамата обсъждаха дреболии. Изминалите дни бяха повлияли положително на съпруга ѝ и той се бе възстановил почти напълно. Лорелей изпита голямо задоволство, гледайки го как седи в леглото с лице, изпълнено с енергия ...

София-Либератус

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

1.7K 1 10

Разходка по мечтите 🇧🇬

Помня как нервно погледнах часовника си. Времето беше ветровито, а клоните на дърветата играеха непримирим танц под аранжимента на силния вятър, който свиреше своята разпокъсана мелодия. Стоях и чаках поредния нежен залез. С изящество бях смесил в чашата си Аперол, сода, три кубчета лед и резенче ли ...

SixGod

Prosa » Relatos

2.7K 2 2

Пречистена 🇧🇬

Чувах на моменти часовника така,сякаш той беше в стаята-а не беше. Стоеше долу,окачен на стената, на долния апартамент.
Всяка секунда се подчертаваше остро и рязко,като че ли ми напомняше,че времето ми изтича.
Бях грешна,бях много грешна,не уважавах, осмивах,хулих. Пиех като за последно,пуших като з ...

Theblackbird

Prosa » Relatos

1.5K 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Големият скок 🇧🇬

Бъдете щастливи 🇧🇬

Три дни от живота на една жена - II 🇧🇬

Отношението ми за конкурсите в един коментар 🇧🇬

Четири 🇧🇬

Не зная що е туй? 🇧🇬

Лошо око 🇧🇬

ЕРАТО 🇧🇬

Три дни от живота на една жена - I 🇧🇬

*** 🇧🇬

Дракон 🇧🇬

Наркоразказ с неочакван край 🇧🇬

Кръвта на Винка- Глава II 🇧🇬

Зад вратичката на шкафа 🇧🇬

Сред нищото 🇧🇬

Има слънце и за мен 🇧🇬

Земя на цветя 🇧🇬

По пътя на илюзията... 🇧🇬

Приятел 🇧🇬

Корени от пепел - 3 🇧🇬

CO-вид – 13. Стърготините на сър Нютон 🇧🇬

Блюстител 🇧🇬

Дракон 🇧🇬

18+ Най-тъпата мисия 🇧🇬

Синопсис на живота 🇧🇬

Стандартно приложение 🇧🇬

Джемини 🇧🇬

Попара - 30. 🇧🇬

Нищо не се е случило 🇧🇬

Разковани дъски - 79 🇧🇬

Моята звезда 🇧🇬

Мъдростта на дядо 🇧🇬

Неизпратено писмо 🇧🇬

Дракон 🇧🇬

Азър Неби - /по родопска легенда/ 🇧🇬

Слушай сърцето си 🇧🇬

Споделено с приятел! 🇧🇬

Звярът и Лястовицата - 6. Сказания за Норден 🇧🇬

Разходка по мечтите 🇧🇬

Пречистена 🇧🇬

Cola