Малкото слонче пита гигантската шкембеста слоница:
Мамо, защо ти е толкова голям хоботът?
За да те мия по-обилно, мъниче мое - отговаря слоницата майка.
Слончето:
А защо ти е толкова голямо дупето? ...
Малката Ели живееше със своята баба в покрайнините на градчето. Тя ставаше всяка сутрин и отваряше прозореца за да види как слънцето надничаше през боровете в двора. То огряваше ангелското и лице и баба и всеки път се разплакваше. Малката и внучка, беше единственото, което и остана след смъртта на д ...
Самота, отново самота. И тънка нишка, просмукана влага. И прозрачни чувства. И едно отражение в отсрещния проплакал прозорец. И дъх по запотеното стъкло. И мъка и удари от сърца.
Колко копнеж се е събрал... Вплел се е в мен - един безкраен копнеж...
Пристрастих се към този вечен мой катарзис. Ето и ...
Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
5 ЧАСТ
Носим и другите модули. Остава им само да ги сглобят. Да увият матрака в найлон и да го поставят. Има ли съседи които можели да помогнат. Канят ни на кафе, но ние отказваме. Черпят ни с бонбон. Чак ми ...
„Тиха нощ, свята нощ…“ – гърчеха се някакви на екрана. И той се гърчеше. Но не от песен. Макар до този момент да му се струваше, че всичко е песен. И танц, но това после, по пътя към тоалетната…
А песента на масата беше класическа – коледна. Свински пържоли, с тях нещо постно – картофена салата, пос ...
- Мамо, мамо, виж какво намерих - калинка!
- Прекрасна е, Алиса, много е красива. Колко е съвършена само с тези черни, умело изписани точици по аленото й гръбче! Като я погледна такава мъничка и беззащитна чак ми дожалява за нея. Защо не я пуснеш да си върви по пътя?
- Не, мамо, защо трябва да я пус ...
– Защо си оклюмал, младежо? Проблеми в училище? – попита майката на Евгени.
– Обичам и двете – въздъхна момчето.
– Какво?
– Просто обичам и двете. А не искам да се крия и да лъжа. Знам, че трябва да избера едната за гадже.
– Излизаш с две момичета значи? ...
ЗРЕЛИ НЕБЕСА
Това е втората поред поетична книга на Владислав Недялков. Тя също е подредена по хронологичен ред (по същите съображения), както направих и с първата му поетична книга „Летен облак”, за да се проследи нивото на автора.
В стиховете на поета лъха любов към природата, към любимата и свидн ...
Глава XXXI
Гласовете се блъскаха в главата ѝ и чакаха възможност да вземат ред по-напред. Писъци-тишина, крясъци-мълчание. Черно-бяло, сиво- ярко и прекалено цветно. Толкова бързо се сменяха картините във вихъра на бурята, последвана от вледеняваща мъгла. Това беше главата на Даника сега.
Орлин стое ...
Мисъл в полет
Крещи любовта като ято изплашени птици. Лети през мечтите на отминалите дни. Пътуват нежност и свян, прегърнати от младежки блян.
И чудо! Вяра прозира и всичко долита в тръпнеща длан.
Лунна ласка - спътница в мечтите, за лека нощ шепти! Само чиста съвест иска прошка. И ако прошка ти да ...
За да работят, на компютрите им трябват програми. Много програми. И у нас, както в компютъра има генетично заложени програми, за които не знаем. Ние имаме програми за тялото, програми за душата и програми за ума. Само най-изявените учени знаят за тях и ги изследват.
Когато спим, в зависимост от дълб ...
И напусна Сатаната мрачното си убежище и заброди по Земята. И вкара човеците в изкушение, и подтикна ги към грехове, и разврати ги, и зло наля в сърцата им, игра си с тях и им се подигра за слабостта, и черни адски мъки в замяна им даде. И така безчинства хиляди години…
И дойде деня през лето 2019-т ...
След няколко минути се видяха заобиколени от множество момчета на възраст от пет до шестнадесет години, които, изглежда, произхождаха от всякакви народи и раси на Земята.
- Добре дошли! Чакаме ви отдавна да дойдете- приветства ги едно високо момче с весели сини очи и дълга до рамената руса къдрава к ...
Веда, също е останала като дума в съвременния български език чрез корена вед, в думите: изкуствовед, музиковед, стоковед, учебно заведение, неведомо. Точно такова е и значението на Веда.
Неведомо, невидимо, материално непроявено в природата и поради това невъзможно да бъде възприето от човека чрез с ...
Хубавите истории са недовършени. Животът е път. Пътят е предизвестен. Краят е завръщане в началото.
Няма студени цветове. Има студени нюанси. Черното е сбор от всички цветове. Душевният далтонист вижда само черно и бяло. Красотата е в нюансите, както смисълът в детайлите.
Художникът пише с цветове. ...
What are ghosts? Things we are afraid of? Maybe. Things we avoid? Hardly.
I’ll tell you what ghosts are – they are something you don’t bother noticing. Like the person at the bus stop. Yes, that same person you’ve been going to work with for the past five years. Think about them. Not what kind of sh ...
Модифициран, стар виц
Беше късен следобед на един слънчев юлски ден. В заведението нямаше много клиенти. На една от масите бяха седнали две естествено руси красавици. Бяха стройни, дългокраки момичета около двайсетгодишни, с лек грим, облечени в летни къси рокли. И двете изглеждаха впечатляващо. Бях ...
Вещата вещица вещо вещаеше вещите си вещания…
В малката й къщурка беше тихо и спокойно. Защото скоро мъж не беше влизал вътре. Иначе… Иначе го чакаше съдбата на последния. ПоследнияТ мъж в живота й, а не последният на света, както със съжаление си мислеше тя, хвърляйки по някой поглед към стената.
Т ...
Тя беше елхова играчка. Имаше алена сламена рокля с голяма златна панделка, златни коси, черни очи, малки изящни устни и крила от сламени стръкчета. Не можеше да лети, но беше нежна и красива. Това беше тя. До нея висеше един метален дядо Мраз. Беше сребристо лъскав, облечен в червен костюм и такава ...
Голяма част от сведенията придобити чрез сетивата през целият ни живот, се съхраняват в нашия ум, в паметта. Те са нашето знание. Но знанието е различно от мисленето, от мъдростта. Както се различаваме в телата и душите, така се различаваме и в паметта и мисленето. Това твърди и Лао Дзъ, в книгата с ...
Чакалите виеха в гората. Спря. Сърцето й блъскаше бясно в гърдите, страхът сякаш дълбаеше дупка в стомаха й. "Не мога да се върна. Дума съм дала. Той ще ме чака." После тръгна, едва-едва. Стараеше се да стъпва тихо, оглеждаше се да не би случаен пътник или закъснял пияница да й препречи пътя.
Луната ...
Нея отдавна вече я няма. Тя беше красив миг от тежкия ми сирашки живот. Тя- достолепната възрастна жена, с отрудените жилести ръце, която не знаеше миг покой. Тя- човекът, който търсеше начин да ме направи щастлив, тя- майката, съветницата, приятелката. Тя- моята баба Ганка.
Всичко почна от момента, ...
Сара стоеше вцепенена и не възприемаше нищо освен разкритата се пред нея гледка. Усети как някой я хвана за подмишниците и я вдигна. Не се съпротиви. Очите ѝ натежаха, а след няколко секунди и главата ѝ клюмна. Ричард преметна тялото на дъщеря си през рамо и се запъти към стаята ѝ.
*****
Сара се съб ...
- Хей! Я, по-тихо! Какво си се разбесняла толкова!
- Искам навън! Пусни ме!
- Защо искаш навън? Имаш си всичко. Де да бях и аз като теб - да живея в голяма златна клетка, да си чуруликам по цял ден, да радвам някого и да кълва трошици от ръката му.
- Не! Не съм щастлива тук! Искам да видя света! Поз ...
Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 9.1
🇧🇬
- Какво стана в оная стая? Защо се забави толкова? – попита Глухарьов над ръба на бутилката.
Отново седяхме в кухничката му и пиехме евтина бира от близкия супермаркет. Отново с милиционерските (или както той не спираше да ме поправя, макар че не виждах особена разлика - следователски) униформи. Тов ...
Пред мен лежи открехната стихосбирката с грижливо подбраното заглавие "Зрели небеса". Самото то събуди любопитството ми. А защо небесата следва да бъдат неречени "зрели"? Може би ви се струва прекомерно да разсъждавам над подобно заглавие, но именно тези опити за разсъждение ме отведоха до друго еве ...
Трима. За триъгълник. А по средата огън.
И не молби за живот и съществуване. А изцеление.
В дълги тъмни тоги. С качулки. Един с книга, а други двама целуват кръст. Тихо шепнат в словото на Онова, което бе създало отворения сюжет. Лицемерие. Ненавист. Отровни думи. Злоба...
Определенията, които подти ...
И пак е декември, две години от онзи паметен ден, един ден след рожденият му ден, в който той й писа. Даже и не беше си мечтала за това да общува с него. Две години преди онзи паметен декември го беше видяла за първи път. Любов от пръв поглед - нима съществуваше? Беше чела много за такава любов, беш ...
Аз, да си призная, съм леко обсебен от едно желание. И не като нормалните мъже – да оправя тая комшийка или оная от екрана. Нито дори като нашенските мъжаги от махалата – да се напия така, че после да не изтрезнея три дни. И, ако случайно се събудя, да съм се натряскал насън вече така… С две думи – ...
Глава XXX
Дани се качи в колата и зачака Орлин там. Той се изстреля като торпила от пейката, подхвърляйки ключовете в ръката ѝ и се изпари право нагоре по стълбите към кабинета си. Почти блъсна вратата, за да влезе, събори една от папките по рафтовете, разрови и разпиля всичко в нея, но измъкна сним ...
Автор: Генка Богданова
Една мразовита ранна утрин, уличното коте Мър се събуди от ужасен шум. Нещо грубо разтърси кашона с вестници, в който се беше свило на завет през нощта, повдигна го и го захвърли сред купища боклуци в едно огромно, ръмжащо чудовище, което го понесе, незнайно накъде. Замаян и р ...
Съдия Мартин Стоевски влезе в залата и седна на мястото си. Чукна с чукчето и даде ход на делото. Делото беше за убийството на Лили Стоянова. Преди няколко месеца намериха жената прободена с касапски нож в дома и. Съпругът и беше главният заподозрян. За никого от кооперацията, където живееха не беше ...
Умът, е седмият прозорец, приобщаващ ни към върховната цел на съществуването ни – познанието. Само той може да съхранява сведенията идващи от другите прозорци, да ги осмисля и изгражда картината на действителността. Затова е важно не само колко ще са отворени другите шест прозореца, за да идват до у ...
Павлин се събуди рано. Погледна часовника на стената и се усмихна. Първият ден от отпуската бе започнал с прегръдката на слънчевите лъчи, които минаваха през прозореца и стигаха до тялото на младия мъж. Той стана от леглото и влезе в банята. Изми лицето си. Погледна в огледалото. От там го гледаше и ...
Най-накрая намери сили да прочете писмото. Стоеше на дъното в нощното ѝ шкафче почти година. Днес сънува баща си за пореден път и реши, че е настъпил момента, в който трябва да събере сили и да се изправи срещу страха си от неочакваното. Да прочете думите, които биха внесли у душата ѝ вихрушка от ем ...
Агоп Навасатардян беше часовникар. Неговата работилничка беше точно на ъгъла, срещу малкото калдъръмено площадче в Старият Град на Пловдив. Той работеше упорито и само,за да опровергае битуващото обществено мнение, че арменец не работи. Агоп беше минал вече възрастта на влюбванията. Така и не намери ...
Обяснение.
Един случаен познат по шега на природата - братовчед, ме помоли да пусна разказа му, тъй като не може да си оправи регистрацията в сайта. А аз разказа го харесах, че и други го харесали - премиран е наскоро. Предлрагам ви удоволствието и на вас.
----
Пенчо Бординяшки - Борей
Сградата е ни ...
Тялото се състои от физически, химически и биологични системи, които чрез своите полета са осъществили определени съотношения и взаимоотношения помежду си, а общото биополе – душата, ги обединява в специфична форма – тялото. То е продукт и притежание на душата. Тя го изгражда в майчината утроба, а с ...
Имаше един сериал навремето, италиански. Казваше се „Веществени доказателства“ (на италиански заглавието беше по-скоро нещо от сорта на „несъвършени престъпления“, но за творческия превод друг път). Спомням си как тогава припадах по синеокия капитан Вентури, шефът на криминалната лаборатория, която ...