Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Аркадия 🇧🇬

На "Пионер":
Втората совалка се върна с трупа и машините. Главният учен на борда доктор Майкъл Сантана прави дисекция на трупа, а останалите от екипа му анализираха датата от машините.Доктора тръгна към капитана с молба. Пристигна на палубата и го пита дали могат да пратят още един екип на планетата ...

BadlyHurtCantRecover

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

1.2K

Проблясък 🇧🇬

Един подаден залък, една единствена милувка, една усмивка и една проронена сълза, една искра и някой да я отрази, едно докосване на себе си, чрез другия, едно докосване на себе си, чрез себе си... Достатъчно е... Има ме... има ме във всеки и всичко.

Rilska-Iglika

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K

Виелица 🇧🇬

Зимата се бе надвисила над малкото провинциално градче, носещо името Своге. Снежната виелица поклащаше големите борове в страховит танц. Планината ехтеше и белееше, а малкото градче спокойно се бе сгушило в подножието ѝ. Като истински закрилник, старият Балкан, пазеше своето чадо. Деня обаче малко п ...

MisterVanko

Prosa » Relatos

919

Фаталната жена 🇧🇬

Беше фатална жена, опасна, бомба със закъснител. Гледаш я - невинна, мила, нежна, но в това се криеше силата ѝ. Силуетът ѝ бе величествен. Не показваше много емоциите си, беше стройна, излъчваше сила, дори малко мъжественост се криеше в погледа ѝ, стоманеност. Беше самостоятелна, решителна, знаеше к ...

evgeniya

Prosa » Otros

2.1K 5 4

Възмущение 🇧🇬

Къде водиш детето, 11 ч. вечерта е? – попита медицинската сестра младия човек, който буташе инвалидната количка със седнало в нея момиче.
Ами на гости, – отговори усмихнато той.
Ама как така, по това време ли, тя трябва да си ляга – възмутено нареждаше тя, вървейки до него, опитвайки се да ги спре.
...

lusibo

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K 1 4

Весели пуканки с комерсиални и... Част 11 🇧🇬

Весели пуканки с комерсиални и церебрални смущения
ЧАСТ 11
Хващам количката и тръгваме. А докато вървим започвам да и разказвам за Мой Човек. За Случката с килима. Как съм усетил, че нещо невидимо ме е блъснало когато той ми налетя. Какъв гаф е станал с мънистото на Мечтателката. За общото отношение ...

rygit

Prosa » Novelas y novelas cortas

692

Снимам се в порно 🇧🇬

- Може ли? – рече той, седна до масата, внимателно поставяйки халбата и се взря в лицето ми.
Абе, в кръчмата педали и политици не пускахме, така че явно не е обратен. И спокойно издържах погледа му. А той вдигна халбата за наздраве, пийна и каза:
- Извинявай, че на „ти” и така направо – ама искаш ли ...

генек

Prosa » De humor

1.2K 1 14

Пътеките на живота 🇧🇬

11
В симпатична двуетажна къща, намираща се в сърцевината на улица ,,Фетъл Слайм’’, живееше седемдесетгодишният старец Бъкс Пърс. Пенсионираният пощальон (навремето с Аманда бяха страхотен тандем) ценеше моментите ден за ден, така както останалите хора на неговата възраст. Глътката въздух за него бе ...

thedac

Prosa » Novelas y novelas cortas

888 1 2

Лепило и вълни (16) 🇧🇬

Не очаквах толкова скоро пак да се сблъскам със закона. Този път бяха четирима. Явно на края на селото са спирали коли за проверка когато съм се появил аз. Историята се повтори. Единия от тях разбираше отчасти английски, за мой късмет, защото ако го говореше перфектно веднага щеше да проумее какъв а ...

Късата_клечка

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 4

Мъдрословия (41) 🇧🇬

345. Съдбата не е творение на създателя, а творение на живеещия.
346. Любовта може би е всичко, но не всичко в този свят е любов.
347. Струва ли си да поставяш любовта на първо място в листата с мечтите си?
348. Янус е бог с две лица, но тези две лица дори не се доближават до броя на човешките такив ...

Адриан

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

786

Луната изчезна 🇧🇬

Звън на аларма. Събудих се. Дръпнах завесите, погледнах през прозореца - забелязах натрупалия сняг, натежалите клони, стъпките, оставени от хората, бързащи за работа. Мъглата се пропука от слънчевите лъчи, небето се избистри, но сякаш нещо липсваше.
Мина си времето, но сякаш времето беше спряло. Виж ...

evgeniya

Prosa » Relatos

1.9K

Тя се страхува само от градушките - 9та част 🇧🇬

***
– Каква е тая Ева, отде изскочи пък тя сега?
– Моля те, Антоне, не започвай отново – нали ти казах, съученичка и приятелка от моя край – бях ù обещала да отскоча до града и да се видим, когато отида за Александър, но знаеш, че не го направих!
– И чак сега - ей тъй, ти се обажда по нощùте. Не ме ...

ParvaNova

Prosa

1.6K 8 16

Порастване 🇧🇬

Януарска вечер бе обременена от проливен дъжд, дъжд символизиращ омразата на зимните нощи. Символизиращи надеждата на всеки, падащи с бясна скорост , капките бяха туй що дава всичко и туй що убива всекиго отвътре. Случи се насред уличното осветление край магазинчето на ъгъла. През две пресечки, бяга ...

Г.Вазов

Prosa » Relatos

1.4K 3

Прикритие 🇧🇬

Когато се крия зад думи, се чувствам много по-силна, частично гола и свободна... но най-вече свободна.

JaneEm

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K

Любов и его 🇧🇬

Не вярвам в послания от типа „аз дадох всичко от себе си, ти – не.“ Няма смисъл.
Няма и идеални връзки.
Когато има реална любов, егото не изчезва, но от само себе си се вмества в „ние“, дава живот и сила на това заедно.
Няма борба за надмощие, има обща победа.
Няма нужда от доказване, има доверие. ...

nadia.nanito

Prosa » Otros

944 3 1

Безсрамник 🇧🇬

Живееше си тихо и кротко Иванов. Изучи се, завърши висше, ожени се, заработи по любимата специалност, отгледа две хубави дъщери...
А сетне дойде демократичното цунами и се наложи да балансира върху икономическия сърф. Най-напред някой някъде реши, че държавата няма нужда от икономика, няма нужда от ...

генек

Prosa » De humor

1.8K 3 13

Синьо (4) 🇧🇬

4
Мина повече от месец. А през това време всичко отиваше на добре – Алекс, Иван, Мария и Анастасия излизаха все по-често заедно, даже успехът им в училище се подобри, което беше много неочаквано, особено за Иван. И чудо – Алекс даже се умихваше. Тези усмивки не останаха незабелязани за майка му. Тя ...

Iamhere97

Prosa

713

Виенско кафе 3/ 8 🇧🇬

Алекс влезе в антрето, погледна невярващо обувките и вдигна поглед към мен:
– Свекърва ми още ли е тука?! И майка ми?
Кимнах и Алекс просъска:
– Ще го убия Кристиан, предупредих го. - и влезе в хола.
Борил се наведе към ухото ми: ...

Elder

Prosa » Novelas y novelas cortas

2.3K 6 5

Дървото 🇧🇬

То беше обикновен явор. На пръв поглед нямаше нищо, което да го различава от другите дървета, посадени наоколо.
И все пак беше особено. Беше засадено тъкмо на синура между двете села - нашето и онова.
Нашите казваха, че от него започва нашето село и завършва селото на ония. Обаче ония казваха, че от ...

slaveja123

Prosa » Relatos, De humor

1.5K 1 5

Кръвопускане-1 🇧🇬

Върволица от хора. Начумерени. Толкова рано, а мирише на печени кестени. Дали някой закусва с тях?
Онзи отсреща, на ъгъла прилича на луд. Тананика и иска пари. Минувачите го подминават – „Кой днес плаща за лудостта? Изборите за народни представители минаха. Пък и те не искаха пари, а гласове. Не че ...

exuded

Prosa » Relatos

1.2K 4 2

Аркадия 🇧🇬

Пътуваха още малко и пристигнаха.
- Тук сме!- Каза шофьора.
- Добре екип, да излизаме.- Бен нареди.
Когато излязоха го видяха."Пионера".Този голям син кораб.
- Уоу! По-голям е от на снимката! -Възкликна Кортана. ...

BadlyHurtCantRecover

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

1K

Откраднати моменти 🇧🇬

Рано в прегръдките ми се унесе. През трети сън прокарвам пръсти по настръхналото тяло. Притискам я към себе си за да не трепери, а да се почувства в безопасност. Да усети стената, която бях построил около нея, да я предпазя от зли уроки и погледи.
Но тя не спираше и зъзнеше все повече и повече. Тога ...

Г.Вазов

Prosa » Relatos

2.3K 5 1

Забравен незабравен спомен за един човек 🇧🇬

Не помня устните ти, нито аромата ти.
Смътно си спомням ръцете ти, а гласът ти отдавна забравих.
Не помня чувството точно от твоите докосвания,
всичко плътско сетивата ми отдавна забравиха.
Но помня чувствата, ...

ron4o

Prosa » Cartas, Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K

Синьо (3) 🇧🇬

3
Това, което Алекс видя, надмина и най-смелите му очаквания. От вратата започваше голямо антре и дълъг коридор след него, който се разделяше на три в края си. Левият водеше до стаите на Иван и Димитър и баня по средата, десният - към стаята на родителите и кухнята, а напред бяха холът и трапезарият ...

Iamhere97

Prosa

790

Невидимата майка 🇧🇬

Не много отдавна и не много далеч, в едно малко селце живеело едно семейство, на което след дълги години очакване се родило детенце. Майката и бащата били невероятно щастливи и горди с първородния си син. Те вече не били в първа младост и това дългоочаквано бебче дало нов смисъл на живота им. До тоз ...

svetlanal

Prosa » Cuentos y obras para niños

2.2K 4 5

Чат- запознанство 🇧🇬

– Здравей.
– Здрасти.
– Казвам се Гери.
– А аз – Людмила.
– С какво се занимаваш? ...

lusibo

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.8K 1 6

Гората на мъртвите 🇧🇬

Някога баба много обичаше да ми разказва за Гората на мъртвите. Това е едно от онези суеверия, които един път влезнали в главата ти, никога не я напускат.
„И помни,“ казваше тя, „никога не погребвай мъртвите, така обиждаш не само природата, а и него.“
„Кой е той, бабо?“
„Духът от гората, милото ми.“ ...

Rasha

Prosa » Relatos

1.3K

Пътуване 🇧🇬

Есента бе дошла. Лекия ветрец, който духаше караше листата да правят водопад от различни цветове в парка. Този парк не беше обикновен, а гробищен парк. Там където мъртвите намираха своя вечен покой.
Катафалката караше бавно по алеята. Падащите листа от дърветата бяха все едно отронващи се сълзи коит ...

библиотекарката

Prosa » Relatos

763

Работата на Господ 🇧🇬

Октомври 2008
Седях напрегнато пред компютъра във всекидневната и дообработвах последните резултати от измерванията, които правихме с моя екип, на сградите на училища, болници, детски градини и административни сгради. Предпочитах да работя вкъщи, вместо в офиса. Спокойно ми беше. Така или иначе с мо ...

Андрей_Костадинов

Prosa » Relatos

920 1

Посещение 🇧🇬

По пътя достигнах поток с жива вода,
приклекнах за да отпия и да пречистя лицето си,
но не подозирах, че в същия този момент
океанска вълна ще залее жаждата ми.
Въведен от вълните в дълбините на откровението, ...

Junior

Prosa

1.1K

Катето не разбира от изкуство 🇧🇬

Иванов взе програмата на телевизията, взря се уморено и рече:
- Е, тая вечер ще си почина. По кабелната има някакъв трилър. Че и италиански - и щракна с дистанционното.
Пешо се опита да протестира, замърмори нещо за любимия си екшън, дето ще го въртят пак по първа, намекна да гледат поне „Смъртоносн ...

генек

Prosa » De humor

824 3

Мъдрословия (40) 🇧🇬

340. Така както слънцето продължава да съществува след своя залез, така и победеното зло чака мига за своето завръщане.
341. Не е задължително победата да се превръща в геройски епос.
342. Можеш да преместиш стрелките на часовника. А можеш ли да промениш времето?
343. Не всички приемат мира за по-ус ...

Адриан

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

814 1

Аркадия 🇧🇬

Бяха минали два месеца от "инцидента" в закусвалнята. Нашите подобрени войници се бяха научили да управляват броните перфектно. Те знаеха как всяка една работи и как да могат да ги използват на 100 %. Кортана беше перфекционирала начина по които използва мобилността на бронята си, а Келли знаеше как ...

BadlyHurtCantRecover

Prosa » Novelas y novelas cortas, Ciencia ficción y fantasía

1.5K

Безвремие 🇧🇬

Заливахме се от смях за пореден път. Смехът се разстилаше по остарелите ни лица. Толкова години! Пренасяхме се назад във времето и отново се връщахме.
Огънят грееше с красиви пламъци и цепениците отстъпваха, за да създадат топлинен уют.
Гледката през отворените кепенци обагряше погледите ни чрез кра ...

ЙКиров

Prosa » Otros

769

Синьо (2) 🇧🇬

2
Беше 6:30 сутринта. Будилникът извъня и Александър стана. Отиде в банята, изми се, нахлузи дрехите и влезе в кухнята да закусва. Докато усети, вече беше станало време за училище. По програма имаха математика, тъй че заизкачва третия етаж. Огледа се, първо наляво, после надясно. Видя два коридора – ...

Iamhere97

Prosa

842 1

Неделен Иванов 🇧🇬

Трябва
Край! Трябва да го направя днес или никога няма да посмея! И защо само отлагам? Какво чакам – съвсем да ми стане черно ли? Вярно, страшничко си е, високо е, и ако... Обаче, направя ли го – отървавам се от грижите. Да - не е веднъж завинаги, но все пак...
Ей такива неща се въртят из главата на ...

генек

Prosa » De humor

888 1 8

На върха на иглата 🇧🇬

"Няма разум на тая вселена, няма", съзнанието се блъскаше в коридорите си. " Няма, няммма...". Сърцето тласкаше лепкавата си каша и уморено засилваше ритъм да я избута.
- Здравей "Усмивка" - ласкав глас прониза, като лъч светлина - Време е...
Леко убождане... Цялата вселена е на върха на иглата, скр ...

wola

Prosa » Relatos

1K 2

Мъдрословия (39) 🇧🇬

335. Понякога прекият път е всичко друго, но не и пряк.
336. Думите са злато. Мълчанието също.
337. Често кръвожадните исторически личности се възхваляват, а мирните такива, се отричат.
338. Не във всяко село можеш да се научиш на труд и уважение.
339. Да чувстваш омраза е като да държиш радиоактиве ...

Адриан

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1K 2 1

Синьо (предговор + 1) 🇧🇬

Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осиновила моята майка и с ...

Iamhere97

Prosa

923 5

Този път няма да ти се размине 11 🇧🇬

Една неделя тя се обажда доста по-рано от обикновено. Звучи бодро, но не насилено, а искрено бодро. По гласа й мога да усещам много неща, от край време е така. Всъщност и тя ме е изненадвала с прозрения относно мен. Усещайки доброто й настроение, веднага ми се стопля сърцето. В този момент съм сигур ...

Heel

Prosa » Relatos

804 1 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Аркадия 🇧🇬

Проблясък 🇧🇬

Виелица 🇧🇬

Фаталната жена 🇧🇬

Възмущение 🇧🇬

Весели пуканки с комерсиални и... Част 11 🇧🇬

Снимам се в порно 🇧🇬

Пътеките на живота 🇧🇬

Лепило и вълни (16) 🇧🇬

Мъдрословия (41) 🇧🇬

Луната изчезна 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 9та част 🇧🇬

Порастване 🇧🇬

Прикритие 🇧🇬

Любов и его 🇧🇬

Безсрамник 🇧🇬

Синьо (4) 🇧🇬

Виенско кафе 3/ 8 🇧🇬

Дървото 🇧🇬

Кръвопускане-1 🇧🇬

Аркадия 🇧🇬

Откраднати моменти 🇧🇬

Забравен незабравен спомен за един човек 🇧🇬

Синьо (3) 🇧🇬

Невидимата майка 🇧🇬

Чат- запознанство 🇧🇬

Гората на мъртвите 🇧🇬

Пътуване 🇧🇬

Работата на Господ 🇧🇬

Посещение 🇧🇬

Катето не разбира от изкуство 🇧🇬

Мъдрословия (40) 🇧🇬

Аркадия 🇧🇬

Безвремие 🇧🇬

Синьо (2) 🇧🇬

Неделен Иванов 🇧🇬

На върха на иглата 🇧🇬

Мъдрословия (39) 🇧🇬

Синьо (предговор + 1) 🇧🇬

Този път няма да ти се размине 11 🇧🇬

Cola