Cuentos y prosa de autores contemporáneos
Мъдрословия (25) 🇧🇬
260. Не можеш да прегърнеш своята любима, ако тя не съществува.
261. Колкото повече си спомняш за миналото, толкова повече искаш да върнеш стрелките на часовника назад и започваш да страдаш още повече, защото опитите ти не се увенчават с успех.
262. Слънцето грее ...
"Не ме съдете" 16 🇧🇬
Лъчезар се протегна назад на стола си и разтри с две ръце клепачите на зачервените си очи.
- Не знам братле, не е истина. Всичко е изпържено здраво.
Двамата седяха вече над три часа пред мониторите и от снимките не се различаваше нищо повече от силуети. Станимир гледаше отчаяно, беше си по ...
Аз и другите 🇧🇬
Студено отмъщение 🇧🇬
в памет на Нечка
Застанала до облегнатия на плочата избелял кръст, гледах поставения до купчината пръст простичък талашитен ковчег, в който лежеше свекърва ми с изкривено, измъчено лице – сякаш все още я мъчат кошмарите. Цялата се тресях от неудържими тръпки на възторжена наслада.
...
Писание за самотата 🇧🇬
Слънцето също е само, но то дава светлина на всички ни. Както глас ...
Пасторални селски истории 🇧🇬
– К’во си се развикала сутринта рано-рано, Стоилице? Къде може да съм!
– Че знам ли те бре, Дечо? Ти си като вятъра. Айде не придиряй. Ела да ми помогнеш, че козата ражда, а пък козлето обратно.
– Само жена не са ме викали още да израждам. Ама къде млади жени тука? В ...
*** 🇧🇬
Мяташе се в леглото, сънят избяга от очите, болката го връхлетя с пълна сила, пролазвайки по левия му крак – пулсираща и обсебваща, изгаряше го жажда. Скочи от леглото, не можеше вече да издържи, стъпи на пода и изведнъж светът се обърна пред очите му. Падайки на пода си спомни за отрязания ляв ...
На път 🇧🇬
Махнах с ръка на Боби, той ме видя, доближих се.
– Да те почерпя ли едно ка ...
Не е за прошка 🇧🇬
Съдба 🇧🇬
Бурята 🇧🇬
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден. Вятърът яростно връхлиташе дюните и заграбил пълни шепи морски пясък, заслепяваше очите на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му. Разгневен от явн ...
Мъдрословия (24) или римски послания и афоризми 🇧🇬
253. Бъди едновременно Август, Хадриан и Константин Велики.
254. Калигула беседваше с луната, а някои наши съвременници - с извънземните...
255. Нека не забравяме, че Марк Антоний беше победен от един младок.
256. Рим беш ...
Графиня дьо Мюсе 🇧🇬
За честта на мъжа VI 🇧🇬
Смъртта 🇧🇬
Беше поредната студена сутрин. Печката отдавна бе изгаснала, още през нощта, когато станах до то ...
Раят 🇧🇬
Дядо Мраз 🇧🇬
Беше прекрасна зима. Студена, с много сняг, както трябва да е зимата. Решихме да изкараме Коледа и Нова година на Боровец. Да покараме ски, да подишаме чист въздух и да празнуваме Новата година. Това беше преди доста нови години гледано от сега... още преди промените. Настанихме се в малко ...
За истинската любов... 🇧🇬
Мъдрословия (23) 🇧🇬
246. Понякога в желанието да помогнеш, можеш да навредиш.
247. Не повтаряй на някого колко много го обичаш. Докажи любовта си!
248. Всичко минава по-леко, когато си усмихнат.
249. Яростта не бива да ни води винаги. Тя може да ни доведе или до триумфална побед ...
Среща 🇧🇬
- Васке, разбра ли, Павел се е оженил?
- Време беше, та Донка няма цяла година да ходи сгодена. Само че аз нищо не съм чула, нито видяла, уж живея срещу тях - нито повече хора да влизат или да излизат, нито повече шум от обикновено.
- Ама той не за Донка, а за Виолетка се е о ...
Мъдрословия (22) 🇧🇬
240. Труден е пътят до звездите, без значение дали е физически или духовен.
241. В сънищата си ние можем да се докоснем до това, за което в ...
Приказка без край 🇧🇬
Имало едно време много красиво място. То било не само красиво но и тези които го управлявали, го управлявали със сила и почтеност. Това кралство се наричало Танбарун. В Танбарун живеело момичето с огнено ч ...
18+ "Не ме съдете" 14/15 🇧🇬
Петя затвори телефона. Строполи се на пода, сви се на топка и се разплака неудържимо. Отбягваше я, месеци наред странеше от нея, не излизаха, не разговаряха, не се хранеха заедно. Не пътуваха.
Правеха единствено секс. Искаше да е с него, искаше да и е хубаво. Но магията беше изчезнала. Пон ...
Гробът на Димо - Хоро 🇧🇬
Той е илюзия 🇧🇬
Събитията на инспектора 🇧🇬
Инспекторът вярваше в себе си. Толкова пъти нюхът му не го беше предавал. Много пъти. Може би два. Или повече. Кой да ги брои? И как? С коя ръка? С лявата? Или с дясната? Та ръцете често имат повече от два пръста. Те са напълно негоден инструмент за броене.
– Тук не е имало престъпле ...
Дòбра 🇧🇬
Чу в съня си, че петелът пропя. Стана полека от леглото, да не събуди дъщеря си. Момичето спеше спокойно. Дори не трепваше в съня си. Зората още не беше се пропукала и хлад нахлуваше през отвореното прозорче на одаята. Дóбра заметна тъкания чаршаф и зави момичето. Така си живееха двете, откакт ...
Да преначертаеш 🇧🇬
"Не ме съдете" 13 🇧🇬
Лора бързаше по стълбите на училището. Баща и вероятно вече я чакаше в "Гренадин", кокетно дневно бистро на ул. "Шишман". Станимир често идваше тук да обядва. Беше много приятно, чисто местенце с очарователна декорация с романтичен привкус.
Влезе запъхтяна от тичането. Видя го в най-далеч ...
За честта на мъжа V 🇧🇬
Селото 🇧🇬
Беше ранна есенна сутрин. По каменните стълби, които водеха от малката рекичка до мегдана на селото се затътрузиха стъпки. Бавно и с отегчение бялата глава на дядо Пею се показа от сянката на старите върби, расли току до реката. Селският мегдан беше почти празен, само ...
До момичето със смарагдовия поглед 🇧🇬
пиша ти тия редове, обзет от небивали мъки, които мъчно бих могъл да опиша с думи. Въпреки че ти отдавна реши да напуснеш безвъзвратно живота ми, аз все още те пазя в сърцето си, и все още ревниво крия мили спомени от нашето кратко, но въпреки това, неописуемо красиво, по ...
Клетва 🇧🇬
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се ч ...
Демоните в мен 🇧🇬
Патрик разтри очите си с длани, прилагайк ...