Cuentos y prosa de autores contemporáneos
"Ерекция" към щастието - глава V 🇧🇬
Глава V
Пелинова не можа да заспи дълго след напрегнатият ден. Емоциите на всички около наближаването на Фарс бяха превърнали атмосферата на кораба като в кошер. Хаотични движения и жужене. Всеки разнасяше някакви папки, коментираше се шумно за това какво ли е там, дали ще ...
Доклад за едно пътуване 🇧🇬
Ако Господ беше българин 🇧🇬
...Всяко Негово чудо щеше да е за...три дни!
...Нямаше да посмее да си извади ръцете от джобовете и да ги вдигне към Небето за молитва, защото ще знае, че така някой може да го преджоби!
...Щеше да накара някой друг да Му носи кръста до Голгота!
...Нямаше да се излага да ...
Село на римски път - 8.3. 🇧🇬
- Даскале, - каза Милко – даскале…
Кръстев изстена и отвори очи. Лежеше на дюшек върху горната площадка до кръчмата. Наоколо се щураха десетина човека, неколцина съсредоточено ядяха нещо от тенекиени паници, две баби замятаха чаршаф над главата на неподвижно тяло върху палет, един мъж – Дойно беш ...
Една късна вечер в метрото 🇧🇬
Импозантни Алпи 🇧🇬
Капитанът 🇧🇬
Младенецът 🇧🇬
Мълчание 🇧🇬
10- те Божи заповеди в побългарен вариант 🇧🇬
[20:2] Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох до 4- то място на Световното първенство в САЩ 1994;
[20:3] да нямаш други богове, защото само Господ е българин, а останалите - не.
[20:4] Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земя ...
Осемдесет и първи за дядо 🇧🇬
Как една торта побира толкова много свещи
и как на осемдесет и една имаш достатъчно кислород
в дробвете че да ги духнеш всичките,
за да ти се изпълни желанието? ...
"Ерекция" към щастието - глава IV 🇧🇬
Глава IV
Видеозвънецът ме събуди, като на дисплея се виждаха огромните очила на Черноморски. Погледнах часовника си. Беше малко след 9 ч. Оперативката ни винаги е в 8, като аз обикновено съм станал 2-3 часа по-рано.
- Антонов, яко парти а? Как се наковах човечееее, направо ...
Малката гара 🇧🇬
Малката гара хем я има за хората, които я навестяват, хем я няма - за хората от бързия влак, който я подминава небрежно.
Независимо от местонахождението си - дали е насред полето или в планината, мал ...
Село на римски път - 8.2. 🇧🇬
Двамата се завърнаха живи и здрави. Но не и с очакваната плячка. Милко беше попаднал на забравен убит и прибрал три пълнителя, Киро пропълзял между няколко трупа долу, обаче носеше само стотина патрона. Пак добре, че бяха стандартни, та ставаха за картечниците…
После всичко отново замря…
Кръстев ...
Просто едно писмо 🇧🇬
Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша радостта си за това, че реших да участвам в конкурса. Не зная за другите, но аз имам чувството, че вече спечелих, защото успях да срещна приятели.
Аз силно се съмнявам, че съществува сила, способна да заличи спомените ми от това мероприятие. ...
Паяка 🇧🇬
Последна среща 🇧🇬
Този път няма да ти се размине 2 🇧🇬
Тя лежи на неудобната кушетката в ъгъла. Притворила е очи, но явно не спи. Та как се спи, к ...
"Кръвта вода не става" 🇧🇬
Дъждът кротко потропваше по стъклата. Беше ситен пролетен дъжд, за който земеделците казваха, че е дар от Бога за посевите. Но Ивана никак не му се радваше, защото покривът на старата им къща отново беше протекъл около комина и ръждиво-черното петно на тавана се беше втренч ...
Задушница 🇧🇬
Разказ от Генка Богданова
Днес е най-студеният ноемврийски ден. От сутринта скитахме по градските улици с надеждата да събера малко кашони за продаване, за да купя поне хляб, но циганите и силният вятър не бяха оставили нищичко в контейнерите за смет. Поехме, гладни и премръзнали, с Топчо ...
Писма отникъде-1 🇧🇬
Относно: Пардонства.
Здравей, Нощен!
Спомням си и за един колега от студентската ни група - Боби. Той беше вегетарианец, защото "искал да живее колкото костенурките, че даже и повече". Не знам доколко това е един от начините да надскочиш гене
(тук няко ...
На танцуващите 🇧🇬
Изгубихме ли се във време на празни стаи и зими студени. Нима мислим само за пари и сметки. Цифрите ли заместиха романтиката
И не, не говоря за романтика под ...
Разказче с парадокси 🇧🇬
Не искам нищо повече от това 🇧🇬
Обичта е чувство, облечено в разум.
Верността и изневярата са просто решения.
Водени от чувствата, но подчинени на същността ни.
Уважението? ...
Село на римски път - 8.1. 🇧🇬
1.
При Милко бяха се събрали десетина души и, на мътната светлина на газен фенер, разглеждаха непознат, странен човек. Кръстев се зачуди кой е пък тоя, но бързо разбра – насреща му е един от бандитите. Беше полуседнал, сгънал крак в кървав крачол, пленилите го бяха превързали раната отгор ...
Лотарийния билет 🇧🇬
"Ерекция" към щастието - глава III 🇧🇬
"Ерекция" пътуваше към своя пристан под вещото командване на Войводов. Този човек бе надарен със изключително спокойствие и ерудираност. След последната си мисия беше решил да се пенсионира, но от МИЩ го увещаваха, че ще го обезпечат финансово до края на дните му, както и че ще подсигурят ...
Щастие за сън 🇧🇬
Писма отникъде 🇧🇬
Ще прощаваш, но е малко вероятно, да не кажа друго, да е максиларна прогнатия! Не казвам, че не изглежда да е така! Но като гледам - по-вероятно е да е мандибуларна микро или ретрогнатия, с микрогения, на чиито фон максилата изглежда по-голяма, горните зъби по-напред, долната ус ...
Село на римски път - 7.4. 🇧🇬
От селото се разнесоха изстрели, изтрещяха няколко гранати и бомби, понякога се чуваше пукотевицата на пистолетите. После всичко затихна…
Минчев се огледа. В стаята всички бяха невредими – Ангел слагаше нов пълнител, Кръстев внимателно следеше през мерника стихналата гора отсреща, Марко зареждаше ...
"Ерекция" към щастието - глава II 🇧🇬
глава II
Елина Пелинова пътуваше вече няколко дни, след като совалката "Иди си - Ела си" спусна капсулата с предварително, зададени координати към "Ерекция". Самотата в това подобно на сперматозоид тяло насред безграничният Космос караше Пелинова да почувства онзи отдавна о ...
Историята на една капка 🇧🇬
Може би някоя от тези капчици, които п ...
Есенни листа - червени, кафяви и жълти 🇧🇬
Лепило и вълни (7) 🇧🇬
Пред една от близките до пътя постройки имаше паркирана малка, червена на цвят кола. Оказа се втората за днес със свален преден джам. Надникнах вътре и забелязах шише с минерална вода пред седалката до шофьора. Огледах се, натиснах стъклото, пресегнах се, взех водата, закачих я на ...
Хубавата Отеро 🇧🇬
По време на почивката ни в Ница решихме с една приятелка французойка да се разходим до Кан. Като минавахме покрай хотел Карлтон тя ми разказа една интересна история за Хубавата Отеро, която някога живеела там. Казвала се Аугустина Отеро Иглесиас и била испанка. Родена от самотна майка ...