Cuentos y prosa de autores contemporáneos
Какво оставяме след себе си 🇧🇬
Стоян махал с ръка на жена си и невръстните си деца, докато влакът се отдалечавал от перона. Командировали го. Отново. Този път в Петрич. Дали тъгувал ли? Не. Цели четири месеца бил прекарал със семейството си у дома и му било дотегнало. Стоян бил все още по детски любопи ...
Весели пуканки с комерсиални и... Част 7 🇧🇬
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Нооо… Този или Това дето пише събитията насред които сме потопени със сигурност имаше още какво да ми предложи като разнообразия по въпроса. В един момент най-случайно разбирам, че Мечтателкат ...
Моите срещи със смъртта 🇧🇬
Днес живях 🇧🇬
Кидония - Осма част 🇧🇬
Марсианската нощ беше настъпила, а небето за пръв път от доста време се беше изчистило. Двата естествени спътника на планетата се виждаха ясно, а по близкият от тях създаваше илюзията, че само с един скок можеш да се озовеш на повърхността му. Над тях звездите трептяха със собствената си светлина ...
Малките неща 🇧🇬
>
> - знае как пия кафето си сутрин, колко много обичам шоколадът да горчи и че канелата е най-любимият ми вкус;
> - знае коя е любимата ми песен и какви филми харесвам;
> - винаги оставя чаша с вода от моята страна на леглото, за да не ставам, когато съм жадна нощем; ...
Караконджулът 🇧🇬
"На многая лета"! 🇧🇬
Да определим новите си отношения към основни хуманистични и цивилизационни понятия.
Не велики сме, не единствени сме, не най-по-по. Смислено, човешки, без да се хванем за гушите и без да налагаме мнение, без демагогско позоваване на ценности. без краен национализъм.
Какво да ни свъ ...
Горчиви плодове 🇧🇬
Лалка тичаше нагоре-надолу. Търсеше портфейла си, оня, търговския, в който тъпчеше пачките пари от продажбата на вносните и до съвсем скоро липсващите от ...
Кидония - Седма част 🇧🇬
Директорът на корпорацията изглеждаше удивително млад. Очаквах на големият екран да се появи някой старец с увиснала гуша и пура в уста. Вместо това на огромният директорски стол седеше млад, не повече от четиридесет години мъж. Костюмът му беше безупречен, лъскав и доста скъп. Косата му беше вче ...
Живот в лист и илюзии 🇧🇬
18+ Виенско кафе - 2/ 2 🇧🇬
Борил се пресегна и ме погали с пръст по скулата:
– Ако друга же ...
Ракийка и чай с мед 🇧🇬
Еврострахове 🇧🇬
Той не отговаря. Гледа и мълчи печално. Такъв го харесвам. Той ми е бивш съученик, аз настоящи съученици нямам, защото вече не уча нито в средно, нито в начално училище; за висше школо да не говорим, опазил ме ...
Весели пуканки с комерсиални и... Част 6 🇧🇬
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 6
Поръчваме две пици.
Докато се усетя холовите масички са събрани една до друга. Всичко що е към момента в наличност за пийване и боцкане е сложено от горе. А фотьойлите, столовете и табу ...
Да намериш изход 🇧🇬
Съдружници 🇧🇬
Небесно вино 🇧🇬
„В Памет на Учителя Ал Халладж. Един от моите Небесни Учители“
- Братко Ал Хаир! Най-накрая ти успя! Завърши едно от посланията на Живота си! Откровението на Душата - чудесна книга със стихове! Израз на вдъхновението от живота, на красотата от съществуването, на полета на духа, на истин ...
Сламен пират 🇧🇬
Слязох по стълбите. Беше като зимник. По-добре, защото на ...
Разминаване 🇧🇬
Виждал съм и служителките. Няколко са.
Не помня лицата им, но винаги съм си мислил, виждайки ги да пушат на теракотените стъпала:
„Не им ли се наб ...
Голямата риба 🇧🇬
Жаркият юнски ден вече прегаря и бавно започва да гасне. Слънцето се търкулва и приляга уморено зад хълма над бялата къщичка. Полъх на ветрец, като ефирна милувка, долита от гората. В падналата сянка градината сякаш въздъхва с благодарност. Белите маргарити, обрамчили калдъръмената път ...
16-ти октомври 2014 🇧🇬
Часовникът отброяваше четири и половина следобяд.
Ресторантът блестеше от бялата украса.
Топлината от свещите се бе разпръснала из пространството.
Цветята се извисяваха гордо от вазите, ...
Отровата 🇧🇬
Събрали се тримата съседни царе на справедливия владетел и започнали да умуват как да го п ...
Кидония - Шеста част 🇧🇬
Радостно облекчение се разля по цялото ми тяло, когато видях в далечината отворената врата. Останалите бяха минали през нея, но слава богу не я бяха затворили. Докато тичах си мислех какъв кошмар ще изживея, ако стигна до вратата и тя се окаже затворена. Понякога в паниката си хората правеха стра ...
В градинката на дядо Стефчо 🇧🇬
Не е ли тъй ? 🇧🇬
8-ми февруари 2014 🇧🇬
височините да покорявам.
С одежди нови и чувства неизречени,
затаил бях дъх аз да те срещна.
Стоеше сама ти с гръб към мен. ...
Сладкишът 🇧🇬
Вина и изкупление 🇧🇬
Аурора Рамирес бе родена в малко село близо до град Мексико. Родителите й - Пабло и Анхела Рамирес притежаваха малка ферма. Стопанството едва стигаше да изхрани семейството, което имаше още три деца - две по-малки момчета и още едно момиче, родено последно. Годината, в която Аурора ...
Жената без която няма Рай 🇧🇬
– Аз съм много красива,грях е че няма кой да ме гледа и да ми се радва. Дай ми господи някой да ме гледа и да ми се радва.
Дал ѝ Господ Орела ...
Приказка за дами 🇧🇬
Имало едно време едно царство-господарство. И естествено, Царят бил самодържец. И благородниците били като него. Все мъжете управлявали. Но задухали демократични ветрове и жените се вдигнали на бунт за правата си. Искали еманципация.
Нямало какво да се прави и от немай къде, Царят с ...
Жените в изкуството 🇧🇬
Трети март 🇧🇬
- А, бурканите ги взеха децата. На мен нищо не ми трябва...
- Е хич нищо ли не ти дадоха?
- Ето, вземи! Тези "Сълзици" са от Майка му. И една хавлия. Децата петдесет пъти повториха, че скоро съм имала рожден ден и на нея като че ли й стана неудобно. А "Сл ...
Обет за вярност 🇧🇬
Влезе в живота ми в ролята на онова нещо, което имам нужда да слушам за час или два и да ми става леко на душата. Ти ошари живота ми във всички възможни цветове и внесе най-и ...
15-ти октомври 2014 🇧🇬
Влезна и стаята огря.
Коси руси, очи зелени.
Стоях с гръб към теб,
когато усетих топлината на твоето присъствие. ...
В този град, в който няма какво да се случи - 7 🇧🇬
-Няма как – навъсено каза Любослав, а после ловко грабна политналото към него момиче – един дребосък с огромна чанта, бързащ кой знае къде след часовете, беше блъснал Лора. – Гледай къде вървиш бе, смотльо!
-Сори ...
Един Пор говори 🇧🇬
– Поре – рече аверът от съседния вход. В лицето приличаше на шлайфмашина, но вече силно повредена. Викахме му Шлайфа още ...
Еклери 🇧🇬
" Имаш ограничен брой сядания."
Всеки път си го четях. Само дето не знаех колко е ограничението. Бройк ...